1Иаков живееше в земята, в която баща му (Исаак) бе странствувал, в Ханаанската земя. (Бит 35:27; Бит 36:6; Евр 11:13)2Ето животът на Иакововото потомство. Иосиф, още момче на седемнайсет години, пасеше стадото (на баща си) заедно с братята си, със синовете на Вала и със синовете на Зелфа, бащини му жени. Иосиф обаждаше на баща им (Израиля) лошите за тях слухове.3Израил обичаше Иосифа повече от всичките си синове, защото му се беше родил на старини, – и му направи шарена дреха.4Като видяха братята му, че баща им го обича повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да говорят с него кротко. (Д А 7:9)5И видя Иосиф сън и (го) разказа на братята си; а те го намразиха още повече.6Той им рече: чуйте какъв сън сънувах:7ето, връзваме снопи сред полето; и на, моят сноп се дигна и се изправи; а вашите снопове се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.8А братята му рекоха: нима ти ще царуваш над нас? Нима ще ни владееш? И го намразиха още повече поради сънищата му и поради думите му.9Той видя още и друг сън и го разказа (на баща си и) на братята си, като рече: ето, видях още един сън: слънцето, месецът и единайсет звезди ми се покланят.10Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри и му рече: какъв е тоя сън, що си видял? Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи?11Тогава братята му се ядосаха, а баща му си запомни тия думи. (Лк 2:19; Лк 2:51)12Братята му отидоха да пасат бащиния си добитък в Сихем.13А Израил рече на Иосифа: нали братята ти пасат в Сихем? Хайде ще те проводя при тях. А той му отговори: добре.14(Израил) му рече: иди, виж, братята ти здрави ли са, стадото цяло ли е, и ми донеси отговор. Па го изпрати от Хевронската долина. И той отиде в Сихем. (Бит 23:2; 1 Цар 17:18)15И както се луташе по полето, намери го един човек и го попита, като рече: що търсиш?16Той отговори: търся братята си; кажи ми, де пасат?17И рече оня човек: те заминаха оттук, защото ги чувах да казват: да отидем в Дотан. И отиде Иосиф подир братята си и ги намери в Дотан. (4 Цар 6:13)18А те го видяха отдалеч и, преди той да се приближи до тях, взеха да се сдумват против него да го убият.19И рекоха помежду си: ето, съновидецът иде;20хайде сега да го убием, и да го хвърлим в някой ров, па да кажем, че го е изял лют звяр; и да видим, какво ще излезе от сънищата му. (Пс 40:8; Мт 21:38)21Чу това Рувим и го избави от ръцете им, като каза: да го не убиваме. (Бит 42:22)22Каза им още Рувим: не проливайте кръв; хвърлете го в ямата, що е в пустинята, а ръка не туряйте върху него. Това каза той (с намерение) да го избави от ръцете им и да го върне при баща му. (Бит 42:22)23Когато Иосиф дойде при братята си, те му съблякоха дрехата, шарената дреха, що беше на него,24и го взеха, та го хвърлиха в рова; а ровът беше празен; в него нямаше вода. (Зах 9:11)25И седнаха те да ядат хляб и, като погледнаха, видяха, че иде от Галаад керван измаилтяни, и камилите им бяха натоварени със стиракса, балсам и ливан; те отиваха да занесат това в Египет. (Бит 31:21; Ер 8:22; Ер 22:6)26Тогава Иуда рече на братята си: каква полза, ако убием брата си и скрием кръвта му? (Йов 16:18)27Хайде да го продадем на измаилтяните, и да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. Братята го послушаха28и, като минаваха мадиамските търговци, извадиха Иосифа от рова и го продадоха на измаилтяните за двайсет сребърника; а те отведоха Иосифа в Египет. (Съд 8:26; Пс 104:17; Прем 10:13)29Рувим се върна при рова; и ето, Иосифа нямаше в рова. И той раздра дрехите си, (Бит 44:13; Лев 10:6; Чис 14:6)30па дойде при братята си и рече: момчето няма, ами аз, къде ще се дяна?31И взеха Иосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв;32пратиха шарената дреха да я занесат на баща им, като рекоха: намерихме това; виж, тая дреха на сина ти ли е, или не?33Той я позна и рече: това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял; навярно, Иосиф е разкъсан. (Бит 44:28)34И раздра Иаков дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си много дни. (1 Цар 4:12; 2 Цар 3:31; 3 Цар 20:32)35И събраха се всичките му синове и всичките му дъщери да го утешават; но той не искаше да се утеши, а думаше: със скръб ще сляза при сина си в преизподнята. Тъй го оплакваше баща му. (Бит 42:38; Тов 10:7)36А мадиамците го продадоха в Египет на фараоновия царедворец Потифар, началник на телопазителите. (Бит 39:1; Пс 104:17)
Битие 37
Верен
1А Яков живееше в ханаанската земя, земята, в която баща му беше чужденец.2Ето родословието на Яков. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му. И Йосиф съобщаваше на баща им за лошите слухове за тях.3А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си синове, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.4Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно.5И Йосиф видя сън и го разказа на братята си, а те го намразиха още повече.6Той им каза: Чуйте, моля ви, този сън, който сънувах:7Ето, ние връзвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и ето, вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.8А братята му казаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или ще владееш над нас? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.9А той видя и друг сън и го разказа на братята си, като каза: Ето, видях още един сън, и ето, слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.10Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмри, като му каза: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?11И братята му му завиждаха, но баща му запомни това нещо.12А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,13Израил каза на Йосиф: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той каза: Ето ме.14И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от хевронската долина и той дойде в Сихем.15И един човек го намери, като се луташе из полето, и човекът го попита, и каза: Какво търсиш?16А той каза: Търся братята си. Кажи ми, моля те, къде пасат стадото.17И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Да отидем в Дотан. И Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.18А те, като го видяха отдалеч, докато още не се беше приближил при тях, се сговориха против него да го убият.19Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.20Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове, и да кажем: Свиреп звяр го е изял. И ще видим какво ще излезе от сънищата му!21Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме!22И Рувим им каза: Не проливайте кръв; хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но не вдигайте ръка на него! Той каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.23И когато Йосиф дойде при братята си, съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше,24и го взеха, и го хвърлиха в рова, а ровът беше празен, нямаше вода.25После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.26Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?27Елате да го продадем на исмаиляните, но да не бъде ръката ни върху него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.28И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Йосиф от рова и продадоха Йосиф на исмаиляните за двадесет сребърника. А те заведоха Йосиф в Египет.29А Рувим се върна при рова, и ето, Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.30И се върна при братята си и каза: Няма го детето! А аз, аз къде да ида?31Тогава взеха дрешката на Йосиф, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта,32изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им и да кажат: Намерихме това. Познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.33И той я позна и каза: Това е дрешката на сина ми! Свиреп звяр го е изял. Несъмнено Йосиф е разкъсан.34И Яков раздра дрехата си, сложи вретище около кръста си и дълго време оплаква сина си.35И всичките му синове и всичките му дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши и казваше: Със скръб ще сляза при сина си в Шеол[1]. Така баща му го оплака.36А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, придворен на фараона, началник на телохранителите.