Битие 30:1 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 И видя Рахил, че тя не ражда на Иакова деца, и завидя Рахил на сестра си и рече на Иакова: дай ми деца; ако ли не, умирам. 2 Иаков се разгневи на Рахил и (и) рече: нима аз съм Бог, Който не ти е дал плод на утробата? 3 Тя рече: ето слугинята ми Вала; влез при нея; нека тя роди на скута ми, та и аз да имам деца от нея. 4 И даде му слугинята си Вала за жена; и Иаков влезе при нея. 5 Вала (Рахилината слугиня) зачена и роди на Иакова син. 6 И рече Рахил: отсъди ми Бог, и послуша гласа ми, и ми даде син. Затова го нарече с име: Дан. 7 И пак зачена Рахилината слугиня Вала и роди на Иакова друг син. 8 И каза Рахил: силна борба се борих със сестра си и надвих. Затова го нарече с име: Нефталим. 9 Лия видя, че престана да ражда, и взе слугинята си Зелфа и я даде на Иакова за жена (и той влезе при нея). 10 И Зелфа, Лиината слугиня, (зачена и) роди на Иакова син. 11 Тогава Лия каза: щастие ми дойде. И го нарече с име: Гад. 12 (И пак зачена) Зелфа, Лиината слугиня, и роди на Иакова друг син. 13 И рече Лия: блазе ми, защото жените ще ме наричат блажена. И го нарече с име: Асир. 14 Когато се жънеше пшеницата, Рувим излезе и намери в нивата мандрагорови ябълки, и ги донесе на майка си Лия. И Рахил рече на (сестра си) Лия: дай ми от мандрагорите на сина си. 15 Но (Лия) и рече: нима ти е малко, дето си завладяла мъжа ми, та искаш да вземеш и от мандрагорите на сина ми? Рахил отговори: тогава нека той легне с тебе тая нощ, за мандрагорите на сина ти. 16 Иаков се върна вечерта от полето, и Лия излезе, та го посрещна и рече: влез при мене (днес), понеже те откупих с мандрагорите на сина ми. И легна той с нея оная нощ. 17 Бог послуша Лия, тя зачена и роди на Иакова пети син. 18 И рече Лия: Бог ми даде награда, за дето дадох своята слугиня на мъжа си. И го нарече с име: Исахар (което значи: награда). 19 И пак зачена Лия и роди на Иакова шести син. 20 И рече Лия: Бог ми даде много хубав дар; сега мъж ми ще живее с мене, понеже му родих шест сина. И му даде име: Завулон. 21 После роди дъщеря и я нарече с име: Дина. 22 И спомни си Бог за Рахил, и послуша я Бог, и отвори утробата и. (Бит 25:21) 23 Тя зачена и роди (на Иакова) син, и рече (Рахил): Бог отне от мене позора. 24 И го нарече с име Иосиф, като каза: Господ ще ми даде и друг син. 25 След като Рахил роди Иосифа, Иаков рече на Лавана: пусни ме, и ще си ида в мястото и в земята си; 26 дай (ми) жените и децата ми, за които ти слугувах, и ще си отида; защото ти знаеш работата ми, която ти върших. 27 И рече му Лаван: о, да бях намерил благоволение пред очите ти. Аз забелязвам, че поради тебе Господ ме благослови. 28 И рече: определи ми наградата си, и ще (ти) я дам. 29 И му рече (Иаков): ти знаеш как ти работих, и колко много стана твоят добитък при мене; 30 защото преди мене беше малко, а стана много; Господ те благослови с моето идване; а кога ще работя за моя дом? 31 И рече (му Лаван): какво да ти дам? Иаков (му) отговори: не ми давай нищо. Ако само ми сториш, каквото кажа, аз пак ще паса и пазя овците ти. 32 Ще премина днес през цялото ти овче стадо; отлъчи от него всеки капчест и петнист добитък, всяка черна брава от овците, а тъй също петнистите и капчестите от козите. Тоя добитък ще бъде наградата ми (и ще бъде мой). 33 И за мене ще говори пред тебе моята справедливост по-нататък, кога дойдеш да видиш наградата ми. Всяка некапчеста и непетниста коза и нечерна овца у мене, това да се счита крадено. 34 Лаван (му) рече: добре, нека бъде според думата ти. 35 И в оня ден Лаван отдели шарените и петнистите козли, и всички капчести и петнисти кози, всички, по които имаше щогоде бяло, и всички черни овци, и ги даде в ръцете на синовете си; 36 и определи между себе си и Иакова разстояние на три дена път. А Иаков пасеше останалия дребен добитък на Лавана. 37 Тогава Иаков взе зелени пръти тополови, миндалови и яворови, па изряза по тях (Иаков) бели ивици, като махна кората до бялото на прътите; 38 и тури прътите с ивиците пред добитъка във водопоилните корита, дето добитъкът отиваше да пие, и дето, като дохождаше да пие, зачеваше при прътите. 39 И зачеваше добитъкът пред прътите, и се раждаше добитък шарен и с капки и с петна. 40 И отлъчваше Иаков агнетата и обръщаше добитъка с лице към шарения и към всичкия черен добитък на Лавана; и държеше стадото си отделно, и не го смесваше с Лавановия добитък. 41 Всеки път, колчем якият добитък зачеваше, Иаков туряше прътите в коритата пред очите на добитъка, та да зачева пред прътите. 42 А когато зачеваше слабият добитък, тогава не туряше. И оставаше слабият добитък за Лавана, а якият – за Иакова. 43 И разбогатя тоя човек много, твърде много, и имаше много добитък дребен (и едър), слугини и слуги, и камили и осли. (Бит 24:35)

Верен

1 А когато Рахил видя, че не раждаше деца на Яков, Рахил завидя на сестра си и каза на Яков: Дай ми деца, иначе аз ще умра! 2 А Яков се разгневи на Рахил и каза: Нима съм аз на мястото на Бога, който е лишил утробата ти от плод? 3 А тя каза: Ето слугинята ми Вала. Влез при нея, и тя да роди на коленете ми, за да придобия и аз деца чрез нея! 4 И така, тя му даде слугинята си Вала за жена и Яков влезе при нея. 5 И Вала забременя и роди син на Яков. 6 Тогава Рахил каза: Бог отсъди за мен и послуша гласа ми, и ми даде син. Затова го нарече ДанСъдия. 7 И Вала, слугинята на Рахил, пак забременя и роди втори син на Яков. 8 Тогава Рахил каза: Силнибукв.: Божии; борби водих със сестра си и надвих. Затова го нарече НефталимБорба моя. 9 Когато Лия видя, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа и я даде на Яков за жена. 10 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Яков. 11 И Лия каза: Щастие дойде. Затова го нарече ГадЩастие. 12 И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Яков. 13 Тогава Лия каза: Блажена съм, защото блажена ще ме нарекат жените. Затова го нарече Асир^[1]. 14 И през времето на пшеничената жетва Рувим излезе и намери мандрагорови ябълки^[2] на полето и ги донесе на майка си Лия. И Рахил каза на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина си. 15 А тя ѝ каза: Малко ли ти е, че си отнела мъжа ми, че искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил ѝ каза: Като е така, нека лежи с теб тази нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти. 16 И когато Яков дойде вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: При мен да влезеш, защото те откупих, откупих те с мандрагоровите ябълки на сина си! И той лежа с нея онази нощ. 17 И Бог послуша Лия и тя забременя и роди пети син на Яков. 18 И Лия каза: Бог ми даде наградата ми, задето дадох слугинята си на мъжа си. Затова го нарече ИсахарНаграда. 19 И Лия пак забременя и роди шести син на Яков. 20 И Лия каза: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мен, защото му родих шестима сина. Затова го нарече Завулон^[3]. 21 И после роди дъщеря, която наименува Дина^[4]. 22 След това Бог си спомни за Рахил и Бог я послуша, и отвори утробата ѝ. 23 И тя забременя и роди син, и каза: Бог отне от мен позора. 24 И го нарече Йосиф^[5], като каза: ГОСПОД да ми прибави и друг син. 25 А когато Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: Пусни ме да си отида в моето място и в моята земя! 26 Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида, защото ти знаеш работата, която ти свърших. 27 А Лаван му каза: Ако съм намерил благоволение пред теб, остани, защото разбрах, че ГОСПОД ме е благословил заради теб. 28 Каза още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам. 29 А Яков му каза: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мен. 30 Защото това, което имаше ти преди мен, беше малко, а сега нарасна и стана много. С моето идване ГОСПОД те благослови. Но сега, кога ще работя и за своя си дом? 31 А той каза: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо. Ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще паса стадото ти и ще го пазя: 32 Да премина днес през цялото ти стадо и да отлъча от него всяко петнисто и пъстро животно и всяко тъмно животно между овцете, и всяка пъстра и петниста между козите. Те ще ми бъдат заплатата. 33 И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелства за мен – всяка коза, която не е петниста и пъстра, и всяка овца, която не е тъмна у мен, ще се счита за крадена. 34 И Лаван каза: Нека да бъде, както си казал. 35 И така, в същия ден отлъчи петнистите и шарени козли, всичките петнисти и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло, и всичките черни между овцете, и ги предаде в ръцете на синовете му. 36 И постави тридневен път между себе си и Яков, а Яков пасеше останалите от стадата на Лаван. 37 Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така че да се вижда бялото по пръчките. 38 Тези пръчки, по които беше изрязал белите ивици, сложи пред стадата в коритата, в поилата, където идваха стадата да пият. И зачеваха, когато идваха да пият. 39 И стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха шарени, петнисти и пъстри. 40 И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше овцете към шарените и към всичките тъмни от стадото на Лаван, а своите стада сложи отделно и не ги сложи с овцете на Лаван. 41 И когато по-силните животни зачеваха, Яков слагаше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват при пръчките. 42 А когато животните бяха по-слаби, не ги слагаше. Така се падаха по-слабите на Лаван, а по-силните на Яков. 43 Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и магарета.