Битие 29 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 И стана Иаков, та отиде в земята на синовете на изток (при Лавана, син на арамееца Ватуила, при брата на Ревека, майка на Иакова и Исава). 2 И видя: ето кладенец на полето, и там три стада дребен добитък, налягали около него, защото от оня кладенец пояха стадата. Върху устието на кладенеца имаше голям камък. 3 Когато се събираха там всички стада, пастирите отваляха камъка от устието на кладенеца и пояха овците; после пак туряха камъка на мястото му, върху устието на кладенеца. 4 Иаков попита пастирите: братя мои, отде сте? Те отговориха: ние сме от Харан. 5 Той им рече: познавате ли Лавана, Нахоровия син? Те рекоха: познаваме. 6 Той пак ги попита: здрав ли е? Те отговориха: здрав е, и ето, дъщеря му Ра хил иде с овците. 7 И рече (Иаков): ето, остава още много от деня; не е време да се прибира добитъкът; напойте овците, па идете да ги пасете. 8 Те рекоха: не можем; докле се не съберат всички стада, и докле не отвалят камъка от устието на кладенеца; тогава ще поим овците. 9 Още говореше с тях, и ето, дойде Ра хил (дъщеря Лаванова), с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше (дребния добитък на баща си). 10 Когато Иаков видя Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, приближи се Иаков, отвали камъка от устието на кладенеца и напои овците на вуйка си Лавана. 11 Тогава Иаков целуна Рахил, па дигна глас и заплака. 12 Той обади на Рахил, че е бащин и сродник и Ревекин син. А тя се затече, та извести на баща си (всичко това). 13 Лаван, като чу за Иакова, своя сестриник, затече се да го посрещне, прегърна го и го целуна, па го заведе у дома си; и той разказа на Лавана всичко. (Бит 33:4; Бит 45:14) 14 А Лаван му рече: наистина ти си моя кост и моя плът. И живя Иаков при него цял месец. (Съд 9:2; 2 Цар 5:1; 2 Цар 19:12)

Съд 9:22 Цар 5:12 Цар 19:12

15 И Лаван рече на Иакова: нима, като си ми сродник, даром ще ми работиш? Кажи ми, какво да ти платя? 16 А Лаван имаше две дъщери, по-голямата се казваше Лия, по-малката се казваше Рахил. 17 Лия имаше болнави очи, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице. 18 Иаков обикна Рахил и рече: ще ти слугувам седем години за по-малката ти дъщеря Рахил. 19 Лаван (му) рече: по-добре да я дам на тебе, отколкото другиму някому; живей при мене. 20 И слугува Иаков за Рахил седем години; и те му се видяха като няколко дни, защото я обичаше. (Ос 12:12) 21 И рече Иаков на Лавана: дай ми жената, защото дойде вече време, за да вляза при нея. 22 Лаван повика всички човеци на онова място и даде гощавка. 23 А вечерта взе (Лаван) дъщеря си Лия и я въведе при него; и влезе (Иаков) при нея. 24 И даде Лаван слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия. 25 На сутринта се оказа, че тя била Лия. И (Иаков) рече на Лавана: що стори ти с мене? Нали за Рахил ти слугувах? Защо ме излъга? 26 Лаван отговори: в нашенско не правят тъй: по-малката да дават преди по-голямата; 27 свърши сватбената седмица на тая; после ще ти дадем и другата, задето ще ми слугуваш други седем години. 28 Иаков тъй и направи и свърши седмицата на тая. И (Лаван) му даде за жена дъщеря си Рахил. 29 И даде Лаван слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил. 30 (Иаков) влезе и при Рахил, и обичаше Рахил повече, отколкото Лия; и слугува му още други седем години. 31 Господ (Бог) видя, че Лия не беше обичана, и отвори утробата и, а Рахил беше неплодна. 32 Лия зачена и роди (на Иакова) син, и го нарече с име Рувим, като каза: Господ милостно погледна на моето нещастие (и ми даде син); сега, прочее, ще ме обича мъж ми. (Бит 35:23) 33 И пак зачена (Лия) и роди (на Иакова втори) син, и рече: Господ чу, че не съм обичана, та ми даде и тоя. И даде му име Симеон. 34 И зачена пак и роди син, и рече: сега вече ще прилепне към мене мъж ми, защото му родих трима синове. Затова се нарече името му Левий. 35 И пак зачена и роди син, и рече: сега вече аз ще възхваля Господа. Затова нарече името му: Иуда. И престана да ражда. (Мт 1:2)

Верен

1 И Яков тръгна и отиде в земята на източните жители. 2 И видя, и ето, кладенец на полето, и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец пояха стадата. А върху отвора на кладенеца имаше голям камък. 3 И когато всичките стада се събираха там, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха овцете, и после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца. 4 И Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те казаха: От Харан сме. 5 И им каза: Познавате ли Лаван, сина на Нахор? Отговориха: Познаваме го. 6 И им каза: Здрав ли е? А те казаха: Здрав е, и ето, дъщеря му Рахил идва с овцете. 7 А той каза: Ето, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът, напойте овцете и идете да ги пасете. 8 А те казаха: Не можем, докато не се съберат всичките стада; тогава отместват камъка от отвора на кладенеца и напояваме овцете. 9 Докато той още говореше с тях, дойде Рахил с овцете на баща си, защото тя ги пасеше. 10 А когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца и напои овцете на вуйчо си Лаван. 11 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. 12 И Яков каза на Рахил, че е брат на баща ѝ, и че е син на Ревека, а тя изтича и каза на баща си. 13 А Лаван, като чу за Яков, сестриния си син, изтича да го посрещне. И го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа всичко на Лаван. 14 И Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец. 15 След това Лаван каза на Яков: Нима като си ми брат, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата. 16 А Лаван имаше две дъщери. Името на по-голямата беше Лия, а името на по-малката – Рахил. 17 На Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и беше хубава на глед. 18 И Яков обикна Рахил и каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил. 19 И Лаван каза: По-добре да я дам на теб, отколкото да я дам на друг мъж. Живей при мен. 20 И така, Яков работи за Рахил седем години^[1], но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни. 21 След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да вляза при нея. 22 И така, Лаван събра всичките мъже от това място и даде угощение. 23 А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе, и той влезе при нея. 24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия. 25 И на сутринта, ето че беше Лия. И Яков каза на Лаван: Какво е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга? 26 А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди първородната. 27 Свърши сватбената седмица с тази, и ще ти дадем и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години^[2]. 28 И Яков направи така. Свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена. 29 И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил. 30 И Яков влезе и при Рахил и обикна и Рахил повече от Лия. И работи на Лаван още седем години^[3]. 31 А ГОСПОД, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата ѝ. А Рахил беше бездетна. 32 И така, Лия забременя и роди син, и го нарече Рувим^[4], защото си казваше: ГОСПОД погледна на нещастието ми, сега мъжът ми ще ме обикне. 33 И пак забременя и роди син, и каза: Понеже чу ГОСПОД, че не съм обичана, затова ми даде и този. И го нарече СимеонЧуване. 34 И пак забременя и роди син, и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мен, защото му родих трима сина. Затова го нарече Леви^[5]. 35 И пак забременя и роди син, и каза: Този път ще славословя ГОСПОДА. Затова го нарече Юда^[6]. И престана да ражда.