1И яви се Господ на Авраама в дъбрава Мамре, когато той седеше при входа на шатрата (си), през дневната жега. (Бит 13:18; Бит 17:1)2Той дигна очите си и погледна: и ето, трима мъже стоят срещу него. Като ги видя, затече се от входа на шатрата (си) да ги посрещне и се поклони доземи, (Евр 13:2)3и рече: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб;4ще донесат малко вода, ще умият нозете ви; и ще си починете под това дърво, (1 Тим 5:10)5аз пък ще донеса хляб, и вие ще подкрепите сърцата си; след това вървете (по пътя си); защото затова именно минахте край вашия раб. Те рекоха: стори, както казваш. (Пс 103:15)6И затече се Авраам в шатрата при Сарра и (и) рече: замеси по-скоро три сати от най-доброто брашно и направи пресни пити. (1 Цар 28:24; 3 Цар 17:13)7А Авраам се затече при стадото, взе едно младо и добро теле, и го даде на слугата, и той побърза да го сготви.8И взе масло и мляко и сготвеното теле, и ги сложи пред тях; а сам стоеше при тях под дървото. И те ядоха.9Тогава го попитаха: де е жена ти Сарра? Той отговори: тук, в шатрата.10И един от тях рече: Аз пак ще дойда при тебе (догодина) по това време, и жена ти Сарра ще има син. А Сарра слушаше при входа на шатрата, зад него. (Бит 17:19; Бит 21:1; Рим 9:9)11Авраам и Сарра бяха стари и в преклонна възраст, и на Сарра беше престанало обикновеното у жените. (Рим 4:19; Евр 11:11)12Сарра се засмя в себе си и рече: аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? Па и господарят ми е стар. (1 Пет 3:6)13И рече Господ на Авраама: защо Сарра се засмя (в себе си) и каза: нима наистина мога да родя, когато съм остаряла?14Има ли нещо мъчно за Господа? В уреченото време догодина Аз ще бъда у тебе, и Сарра (ще има) син. (Ер 32:27; Зах 8:6; Мт 19:26)15Но Сарра не се призна, а рече: не съм се смяла. Защото тя се бе уплашила. Той обаче (и) рече: не, ти се засмя.16И станаха ония мъже и тръгнаха оттам към Содом (и Гомора); а Авраам отиде с тях да ги изпроводи.17И рече Господ: ще скрия ли от Авраама (Моя раб), каквото искам да направя?18От Авраама именно ще произлезе народ велик и силен, и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята, (Бит 12:3; Бит 22:18)19защото Аз го избрах, за да заповядва на синовете си и на своя дом след себе си, да ходят по пътя Господен и да вършат правда и съд; и Господ ще изпълни над Авраама (всичко), що бе казал за него. (Вт 4:9; Вт 6:7)20И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък; (Бит 19:13; Ез 16:48)21ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная. (Бит 11:5)22И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа.23Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)?24В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него?25не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно? (Пс 7:9; Йн 5:27; Д А 17:31)26Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място.27Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел: (Бит 2:7; Йов 30:19; Екл 12:7)28може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет.29Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте.30И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет.31Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте.32Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте. (Як 5:16)33И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.
Битие 18
Верен
1И ГОСПОД се яви на Авраам при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.2И повдигна очите си и видя, ето, трима мъже стояха пред него; и като ги видя, изтича от входа на шатрата да ги посрещне и се поклони до земята,3и каза: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, моля Ти се, не отминавай слугата Си!4Нека донесат малко вода и измийте краката си, и си починете под дървото.5И аз ще донеса малко хляб да подкрепите сърцето си, и после ще си заминете; понеже затова минахте при слугата си. А те казаха: Направи, както си казал.6Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и каза: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.7А Авраам изтича при говедата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.8После взе масло, мляко и сготвеното теле и сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, и те ядоха.9И му казаха: Къде е жена ти Сара? А той каза: Ето, в шатрата е.10И ГОСПОД каза: Догодина по това време Аз непременно ще се върна при теб, и ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.11А Авраам и Сара бяха стари, на преклонна възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.12И Сара се засмя в себе си и каза: Като съм остаряла, ще има ли за мен удоволствие, като и господарят ми е стар?13А ГОСПОД каза на Авраам: Защо Сара се засмя и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?14Има ли нещо невъзможно за ГОСПОДА? В определеното време ще се върна при теб, догодина по това време, и Сара ще има син.15Тогава Сара, понеже се уплаши, отрече и каза: Не съм се смяла! А Той каза: Не, ти се засмя.16Като станаха оттам, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.17И ГОСПОД каза: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя,18тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благославят всичките народи на земята?19Защото съм го познал, за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят ГОСПОДНИЯ път, като вършат правда и правосъдие, за да направи ГОСПОД да дойде на Авраам онова, което е говорил за него.20И ГОСПОД каза: Понеже викът на Содом и Гомора стана силен и понеже грехът им е твърде тежък,21ще сляза сега и ще видя дали са вършили напълно според вика, който стигна до Мен; и ако не, ще узная.22Тогава мъжете, като се обърнаха оттам, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред ГОСПОДА.23И Авраам се приближи и каза: Ще погубиш ли праведния с неправедния[1]?24Може да има петдесет праведни в града; ще погубиш ли мястото, няма ли да му простиш заради петдесетте праведни, които са в него?25Не може да бъде Ти да сториш такова нещо, да убиеш праведния с неправедния[2], така че праведният да бъде като неправедния! Не може да бъде това от Теб! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?26И ГОСПОД каза: Ако намеря в Содом петдесет праведни, вътре в града, ще простя на цялото място заради тях.27А Авраам в отговор каза: Ето, сега аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа:28Може на петдесетте праведни да не достигат пет; ще погубиш ли целия град заради петимата? Той каза: Няма да го погубя, ако намеря там четиридесет и пет.29А Авраам пак Му говори, и каза: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.30А Авраам каза: Да не се разгневи Господ, че пак ще кажа: Може да се намерят там тридесет. И Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.31А Авраам каза: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. И Той каза: Заради двадесетте няма да го погубя.32Тогава Авраам каза: Да не се разгневи Господ, ако проговоря пак, само този път: Може да се намерят там десет. И Той каза: Заради десетте няма да го погубя.33И като престана да говори с Авраам, ГОСПОД си отиде, а Авраам се върна на мястото си.