1Такова видение ми откри Господ Бог: ето, кошница с узрели плодове.2И рече Той: какво виждаш, Амосе? Отговорих: кошница с узрели плодове. Тогава Господ ми рече: дойде краят на Моя народ Израиля: няма вече да му прощавам. (Ез 7:6)3Песните в чертозите през оня ден ще се обърнат на ридание, казва Господ Бог; много трупове ще има, навред ще ги хвърлят мълком. (Ам 5:13)4Изслушайте това, вие, които жадувате да погълнете бедни и да погубите сиромаси, –5вие, които казвате: кога ще премине новолунието, за да продаваме жито, и събота – да отворим житниците, да намалим мярката, да уголемим цената на сиклата и да измамваме с неверни къпони, (Чис 10:10; Неем 10:31; Неем 13:15)6да прикупваме неимотни със сребро, и сиромаси за двои обуща, а отсевки от жито да продаваме? (Ам 2:6)7Кле се Господ в славата на Иакова: наистина няма навеки да забравя нито едно от делата им!8Няма ли да се потресе земята от това, и няма ли да заплаче всеки живеещ на нея? Тя цяла ще се развълнува като река, и ще се подига и спуща като реката Египетска. (Ер 47:2)9И в оня ден, казва Господ Бог, ще направя слънцето да залезе по пладне и ще помрача земята посред бял ден; (Ер 15:9)10ще обърна празниците ви на тъга и всичките ви песни – на плач; ще туря вретище на всички чресла и плешивост – на всяка глава; и ще произведа в страната плач като за едничък син, и краят и ще бъде като тъжовен ден. (Зах 12:10; Тов 2:6; 1 Мак 1:39)11Ето, настъпват дни, казва Господ Бог, когато ще пратя на земята глад – не глад за хляб, не жажда за вода, а жажда за слушане думите Господни. (1 Цар 3:1; Ис 32:6; 1 Мак 1:45)12И ще ходят от море до море, ще се скитат от север до изток, търсейки словото Господне, и няма да го намерят. (2 Лет 15:3; Ис 17:12)13В оня ден ще премират от жажда хубавите девици и момци, (2 Лет 36:17; П Ер 2:21)14които се кълнат в греха самарийски и казват: жив е твоят бог, Дане, и жив е пътят за Вирсавия! – Те ще паднат и вече няма да станат. (Ос 4:15)
Амос 8
Верен
1Така ми показа Господ БОГ: Ето, кошница със зрели плодове.2И каза: Какво виждаш, Амос? И казах: Кошница със зрели плодове. И ГОСПОД ми каза: Дойде краят на народа Ми Израил. Няма повече да го щадя.3И песните на двореца[1] ще бъдат вой в онзи ден, заявява Господ БОГ. Много трупове – на всяко място ще ги изхвърлят мълчешком.4Слушайте това, вие, които жадувате да погълнете бедните и да погубите сиромасите на земята,5казвайки: Кога ще мине новолунието, за да продадем жито, и съботата, за да отворим житниците, да намалим ефата, да увеличим сикъла и да мамим с лъжливи везни;6да купим сиромасите с пари и бедния – за чифт сандали и да продадем отсевките на пшеницата?7ГОСПОД се закле в гордостта на Яков: Наистина, никога няма да забравя всичките им дела.8Няма ли от това да се потресе земята и всеки живеещ по нея да жалее? И тя цялата ще се надига като реката Нил, ще приижда и ще спада като египетската река.9И в онзи ден, заявява Господ БОГ, ще направя да залезе слънцето по пладне и ще помрача земята посред бял ден.10Ще обърна празниците ви в жалеене и всичките ви песни в оплакване, и ще сложа вретище на всички слабини и плешивост на всяка глава; и ще причиня жалеене като за единороден син и краят му ще бъде като ден на горест.11Ето, идват дни, заявява Господ БОГ, когато ще изпратя глад на земята – не глад за хляб, нито жажда за вода, а за слушане на словата на ГОСПОДА.12Ще се скитат от море до море и от север до изток; ще обикалят да търсят словото на ГОСПОДА, но няма да го намерят.13В онзи ден красивите девици и юношите ще припадат от жажда,14които се кълнат във вината на Самария и казват: Жив е твоят бог, Дане! – и: Жив е пътят за Вирсавее! Те ще паднат и няма вече да станат.