Амос 4

Библия, синодално издание

1 Чуйте това слово, телици васански, които сте на Самарийска планина, – вие, които притеснявате сиромаси, угнетявате бедни и казвате на господарите си: „поднасяйте, а ние ще пием!“ (Пс 21:13; Ис 5:17; Ез 6:3)2 Кле се Господ Бог в Своята светост, че ето, ще дойдат върху ви дни, когато ще ви повлекат с куки и останалите от вас – с въдици.3 И ще излезете през проломите на стените, всяка – както се случи, и ще хвърлите всички украшения от чертозите, казва Господ. (Ез 12:12)4 Идете във Ветил – и грешете, в Галгал – и умножавайте престъпленията, принасяйте жертвите си всяко утро, десятъците си поне през всеки три дни. (Ам 5:5)5 Принасяйте за благодарствена жертва квасно, обаждайте за доброволните си приноси и разгласяйте за тях, защото вие това обичате, синове Израилеви, казва Господ Бог. (Лев 7:12)6 Затова ви и дадох чисти зъби във всички ваши градове и недостиг от хляб във всички ваши селища; но вие не се обърнахте към Мене, казва Господ.7 И задържах от вас дъжда три месеца до жътва; проливах дъжд върху един град, а върху други град не проливах дъжд; една част беше напоявана с дъжд, а друга, непоръсена с дъжд, изсъхваше. (3 Цар 17:1; Як 1:17)8 И събираха се два, три града в един град, за да се напият с вода, и не можаха до ситост да се напият; но и тогава вие се не обърнахте към мене, казва Господ.9 Поразявах ви с главня и жълтеница по житата; многото ви градини и лозя, смоковници и маслини пояждаше гъсеница, – и при все това се не обърнахте към Мене, казва Господ. (Аг 2:17)10 Пращах ви мор, като египетския, избивах с меч момците ви, като откарвах конете в плен, тъй че смрад от вашите станове се подигаше в ноздрите ви, – и при все това се не обърнахте към Мене, казва Господ. (Изх 9:3; Изх 12:29)11 Извършвах сред вас разрушение, както Бог разруши Содом и Гомора, и вие бяхте изтеглени като главня из огън, – и при все това се не обърнахте към Мене, казва Господ. (Бит 19:24; Ос 11:8)12 Затова тъй ще постъпя с тебе, Израилю; и понеже тъй ще постъпя с тебе, приготви се да посрещнеш Бога твой, Израилю, (Лк 15:18)13 защото ето, Той е, Който образува планини и създава вятъра и обявява на човека намеренията му, утринната светлина обръща на мрак и върви високо над земята. Господ Бог Саваот е името Му.

Амос 4

Верен

1 Слушайте това слово, васански юници, които сте на хълма Самария, които потискате бедните, които насилвате сиромасите, които казвате на господарите си: Донесете и да пием!2 Господ БОГ се закле в светостта Си: Ето, идват върху вас дни, когато ще ви вземат с куки, а остатъка от вас – с въдици.3 И ще излезете през проломите, всяка право пред себе си, и ще бъдете хвърлени в Хармон, заявява ГОСПОД.4 Елате във Ветил и вършете престъпления; в Галгал, и умножете престъплението! И носете всяка сутрин жертвите си, на всеки три дни – десятъците си!5 И принесете благодарствена жертва от квасния хляб и прогласете, известете доброволни приноси, защото така обичате, израилеви синове, заявява Господ БОГ.6 И Аз също ви дадох чистота на зъбите по всичките ви градове и липса на хляб по всичките ви места. Но пак не се обърнахте към Мен, заявява ГОСПОД.7 И Аз също задържах от вас дъжда, а имаше още три месеца до жетва. Давах дъжд на един град, а на друг град не давах дъжд; на едно парче земя наваля, а парчето земя, на което не наваля, изсъхна.8 Така жителите на два-три града се стекоха в един град да пият вода, но не се наситиха. Но пак не се обърнахте към Менст. 6;, заявява ГОСПОД.9 Поразих ви с главня и мана; скакалецът изпояде големите ви градини и лозята ви, и смокините ви, и маслините ви. Но пак не се обърнахте към Мен[1], заявява ГОСПОД.10 Пратих върху вас мор, както в Египет, убих с меч юношите ви заедно с пленените ви коне и издигнах смрадта на становете ви до носа ви. Но пак не се обърнахте към Мен[2], заявява ГОСПОД.11 Разорих градове между вас, както Бог разори Содом и Гомора, и вие станахте като главня, изтръгната от огън. Но пак не се обърнахте към Мен[3], заявява ГОСПОД.12 Затова, така ще ти направя, Израилю. И понеже ще ти направя това, приготви се да посрещнеш своя Бог, Израилю!13 Защото, ето Онзи, който образува планините и създава вятъра, и явява на човека каква е мисълта му, който прави зората на тъмнина и който стъпва по височините на земята; ГОСПОД, Бог на Войнствата е Името Му.