1И една жена от жените на учениците на пророците[1] извика към Елисей и каза: Слугата ти, мъжът ми, умря; а ти знаеш, че слугата ти се боеше от ГОСПОДА; и заемодавецът дойде да си вземе двамата ми сина за роби.2И Елисей ѝ каза: Какво да направя за теб? Кажи ми какво имаш вкъщи? А тя каза: Слугинята ти няма нищо вкъщи освен един съд с маслинено масло.3И той ѝ каза: Иди, поискай отвън съдове от всичките си съседи, празни съдове, вземи не малко!4После влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай от маслото във всички тези съдове, и което е пълно, го слагай настрана.5И тя си отиде от него и затвори вратата зад себе си и зад синовете си. И те ѝ подаваха съдовете, а тя наливаше.6И като се напълниха съдовете, тя каза на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той ѝ каза: Няма друг съд. И маслото престана.7И тя дойде и разказа на Божия човек. И той каза: Иди, продай маслото и плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.8И един ден Елисей отиде в Сунам. И там имаше една богата жена и тя го принуди да яде хляб. И колкото пъти минаваше оттам, той се отбиваше, за да яде хляб.9И тя каза на мъжа си: Ето сега, разбирам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божи човек.10Моля те, нека направим една малка горна стаичка на стената и да му сложим в нея легло и маса, и стол, и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас.11И един ден той дойде там и се отби в стаичката, и спа там.12И каза на слугата си Гиезий: Повикай тази сунамка. И той я повика и тя застана пред него.13И той каза на Гиезий: Кажи ѝ сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас. Какво да направим за теб? Искаш ли да се говори за теб на царя или на военачалника? А тя отговори: Аз живея сред своя народ.14И той каза: Какво тогава да направим за нея? А Гиезий отговори: Виж, тя няма син, а мъжът ѝ е стар.15И той каза: Повикай я. И той я повика и тя застана при вратата.16И Елисей ѝ каза: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя каза: Не, господарю мой, Божи човече[2], не лъжи слугинята си!17И жената забременя и роди син на другата година по това време, което ѝ беше казал Елисей.18И когато детето порасна, един ден излезе при баща си при жетварите.19И каза на баща си: Главата ми! Главата ми! А той каза на слугата: Занеси го при майка му.20И той го взе и го занесе при майка му; и детето седя на коленете ѝ до пладне и умря.21И тя се качи и го положи на леглото на Божия човек, затвори вратата след него и излезе.22И повика мъжа си и каза: Моля те, изпрати ми един от слугите и една от магариците и аз ще изтичам при Божия човек и ще се върна.23А той каза: Защо ще ходиш днес при него? Не е нито новолуние, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен.24И оседла магарицата и каза на слугата си: Карай бързо! Не забавяй язденето заради мен, освен ако не ти заповядам!25И така отиде и дойде при Божия човек на планината Кармил. А когато Божият човек я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезий: Ето, това там е сунамката!26Изтичай, моля те, да я посрещнеш и ѝ кажи: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.27И дойде при Божия човек на планината и се хвана за краката му, а Гиезий се приближи, за да я отблъсне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата ѝ е преогорчена в нея, а ГОСПОД е скрил причината от мен и не ми я е изявил.28А тя каза: Искала ли съм син от господаря си? Не казах ли: Не ме лъжи?29Тогава Елисей каза на Гиезий: Препаши слабините си и вземи тоягата ми в ръка, и иди. Ако срещнеш някого, не го поздравявай и ако някой те поздрави, не му отговаряй. И положи тоягата ми върху лицето на момчето.30А майката на детето каза: Жив е ГОСПОД и жива душата ти – няма да те оставя! Тогава той стана и отиде след нея.31А Гиезий беше отишъл пред тях и беше положил тоягата върху лицето на момчето, но нямаше нито глас, нито слушане. И той се върна да го посрещне и му съобщи и каза: Момчето не се събуди.32И когато Елисей влезе в къщата, ето, момчето умряло, положено на леглото му.33И той влезе и затвори вратата зад тях двамата, и се помоли на ГОСПОДА.34После се качи на леглото и легна върху детето и сложи устата си върху неговата уста и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце, и се простря върху него. И тялото на детето се стопли.35После се върна и отиде веднъж насам и веднъж натам в къщата, и пак се качи и се простря върху него. И момчето кихна седем пъти и момчето отвори очите си.36И той извика Гиезий и каза: Повикай тази сунамка. И той я повика и когато влезе при него, ѝ каза: Вземи сина си.37И тя дойде, падна в краката му и се поклони до земята, и взе сина си и излезе.38А Елисей се върна в Галгал. А в земята имаше глад. И учениците на пророците[3] седяха пред него. И той каза на слугата си: Сложи големия котел и сготви ядене за учениците на пророците.39И един излезе на полето да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, и напълни дрехата си. И като се върна, ги наряза в котела с яденето, понеже не знаеха, че са отровни.40После сипаха на мъжете да ядат. А като ядоха от яденето, извикаха и казаха: Божи човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат от него.41А той каза: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела, каза: Сипи на хората да ядат. И в котела нямаше вече нищо вредно.42И дойде един човек от Ваалсалиса и донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемични хляба и пресни житни класове в торбата си. И той каза: Дай на хората да ядат.43А слугата му каза: Как да сложа това пред сто души? А той каза: Дай на хората да ядат, защото така казва ГОСПОД: Ще ядат и ще остане излишък.44Тогава той сложи пред тях и ядоха, и остана излишък, според словото на ГОСПОДА.