1Синовете на Рувим, първородния на Израил – защото той беше първородният, но понеже оскверни леглото на баща си, първородството му се даде на синовете на Йосиф, сина на Израил, и той не се записва в родословието според първородството.2Защото Юда имаше надмощие над братята си, и от него произлиза Князът; но първородството беше на Йосиф.3Синовете на Рувим, първородния на Израил: Енох и Фалу, Есрон и Хармий.4Синове на Йоил: синът му Семая, негов син – Гог, негов син – Семей,5негов син – Михей, негов син – Реаия, негов син – Ваал,6негов син – Веера, когото асирийският цар Теглат-Феласар отведе в пленст. 26;; той беше първенец на рувимците.7А братята му, според родовете им, според записаното родословие на поколенията им, бяха: главата: Еиил, и Захария,8и Вела, синът на Азас, син на Сема, син на Йоил; той се засели в Ароир и до Нево и Ваалмеон;9и на изток се засели чак до пустинята от реката Ефрат насам, защото добитъкът им беше многоброен в галаадската земя.10А в дните на Саул те воюваха против агаряните[1], които паднаха от ръката им; и те се заселиха в шатрите им по цялата източна страна на Галаад.11И синовете на Гад се заселиха срещу тях във васанската земя до Салха:12Йоил, главата, и Сафам, вторият, и Янай, и Сафат във Васан.13И братята им според бащините им домове: Михаил и Месулам, и Сева, и Йорай, и Яхан, и Зия, и Евер, седем.14Тези бяха синовете на Авихаил, сина на Урия, син на Ярой, син на Галаад, син на Михаил, син на Есисай, син на Ядо, син на Вуз.15Ахий, синът на Авдиил, син на Гуний, беше глава на бащиния им дом.16Те се заселиха в Галаад, във Васан и в селата му, и във всичките пасища около Сарон до краищата им.17Всички тези бяха записани в дните на юдовия цар Йотам и в дните на израилевия цар Еровоам.18Синовете на Рувим и гадците, и половината манасиево племе, силните мъже, които носеха щит и меч и опъваха лък и бяха обучени на бой, бяха четиридесет и четири хиляди седемстотин и шестдесет души, които излизаха на война.19И те воюваха против агаряните[2], против Етур и Нафис и Нодав.20И им се помогна против тях и агаряните бяха предадени в ръцете им заедно с всички, които бяха с тях; защото в битката те извикаха към Бога и Той ги послуша, понеже се бяха уповали на Него.21И плениха добитъка им: камилите им – петдесет хиляди, двеста и петдесет хиляди глави дребен добитък и две хиляди магарета, също и сто хиляди човешки души.22Защото мнозина паднаха убити, понеже боят беше от Богаст. 20;. И те живяха на мястото им до отвеждането в пленст. 26;.23А синовете на половината манасиево племе се заселиха в земята от Васан до Ваал-Ермон и Санир и планината Ермон; те бяха многобройни.24И това са главите на бащините им домове: Ефер и Есий, и Елиил, и Азрил, и Еремия, и Одуя, и Ядиил, силни и храбри мъже, именити мъже, глави на бащините си домове.25Но те постъпваха невярно спрямо Бога на бащите си и блудстваха след боговете на народите на земята, които Бог беше изтребил пред тях.26Тогава Израилевият Бог подбуди духа на асирийския цар Фул[3] и духа на асирийския цар Теглат-Феласар[4] и той ги плени – рувимците и гадците и половината от манасиевото племе – и ги отведе в Ала, в Авор, в Ара и до реката Гозан, където са и до днес.