1А относно това, което ми писахте: Добре е човек да не се докосва до жена.2Но за да се избягва блудството, нека всеки мъж да има своя собствена жена, и всяка жена да има свой собствен мъж.3Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; също и жената – с мъжа.4Жената няма власт над своето тяло, а мъжът; но също така и мъжът няма власт над своето тяло, а жената.5Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предадете на молитва, и пак бъдете заедно, за да не би Сатана да ви изкушава чрез това, че не можете да се въздържате.6Но това казвам като позволение, а не като заповед.7Но аз желая всички хора да са като мен. Обаче всеки има своя собствена дарба от Бога – един така, а друг иначе.8А на неженените и вдовиците казвам: добро е за тях, ако си останат като мен.9Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват.10А на женените поръчвам, и то не аз[1], а Господ: жена да не напуска мъжа си;11но ако е напуснала, нека остане неомъжена или нека се помири с мъжа си; и мъж да не оставя жена си.12А на другите казвам азст. 10;, а не Господ: ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, да не я оставя.13И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не го оставя.14Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез своя мъж; иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.15Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са заробени. Бог обаче ни е призовал към мир.16Защото откъде знаеш, жено, дали няма да спасиш мъжа си? Или откъде знаеш, мъжо, дали няма да спасиш жена си?17Но както Бог е отредил на всеки един и както Господ е призовал всеки един, така нека всеки да постъпва. И така нареждам за всичките църкви.18Обрязан ли е бил призован някой, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил призован някой, да не се обрязва.19Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а важното е пазенето на Божиите заповеди.20Нека всеки си остава в званието, в което е бил призован.21Като роб ли си бил призован? Да не те е грижа, но ако можеш да бъдеш свободен, по-добре се възползвай.22Защото този, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; също така и този, който е бил призован като свободен човек, е роб на Христос.23С цена сте били купени, не ставайте роби на хора.24Братя, нека всеки остане пред Бога в това, в което е бил призован.25Относно девиците нямам заповед от Господа, но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде достоен за доверие.26И така, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро: добре е за човека да остане така, както си е.27Вързан ли си за жена, не търси развързване. Отвързан ли си от жена, не търси жена.28Но ако все пак се ожениш, не съгрешаваш; и ако една девица се омъжи, не съгрешава. Но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.29Това казвам, братя, че времето е кратко. Затова отсега нататък тези, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;30и онези, които плачат – като че не плачат; които се радват – като че не се радват; които купуват – като че не притежават;31и които си служат със света – като че не са предадени на него; защото сегашното състояние на този свят преминава.32А аз желая вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за това, което е Господно – как да угажда на Господа;33а жененият се грижи за това, което е световно – как да угажда на жена си.34Има разлика между жена и девица: неомъжената се грижи за това, което е Господно – да бъде свята и в тяло, и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно – как да угажда на мъжа си.35И това казвам за ваша собствена полза – не за да ви сложа оглавник, а заради благоприличието и за да постоянствате в Господа, без да се отвличате.36Но ако някой мисли, че постъпва нередно със своята девица, ако ѝ е преминала цветущата възраст, и ако трябва да стане така, нека прави каквото иска; не съгрешава; нека се женят.37Но този, който стои твърд в сърцето си, като не бива принуден, а има власт над волята си, и е решил това в сърцето си – да запази своята девица – прави добре.38Така че този, който омъжи девицата си, прави добре; а който не я омъжи, прави по-добре.39Жената е обвързана дотогава, докогато е жив мъжът ѝ; но ако мъжът ѝ умре, е свободна да се омъжи за когото иска, но само в Господа.40Но по мое мнение, по-щастлива е, ако си остане така. А мисля, че и аз имам Божия Духст. 25;.