1Стремете се към любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.2Защото, който говори на език, той не говори на хора, а на Бога, защото никой не го разбира; но в духа говори тайни.3А който пророкува, той говори на хората за изграждане и увещание, и утеха.4Който говори на език, изгражда себе си; а който пророкува, изгражда църквата.5Желал бих всички вие да говорите на езици, а още повече да пророкувате; а който пророкува, е по-горен от този, който говори на езици, освен ако тълкува, за да се изгражда църквата.6Но сега, братя, ако дойда при вас и говоря на езици, какво ще ви ползвам, освен ако не ви съобщя или откровение, или знание, или пророчество, или поучение?7Дори бездушните неща като свирка или гъдулка, когато издават звук, ако не се различават тоновете им, как ще се познае какво свирят със свирката или с гъдулката?8Защото и ако тръбата издадеше неопределен звук, кой би се приготвил за бой?9Също така и вие, ако не изговаряте с езика разбираеми думи, как ще се познае какво говорите? Защото ще говорите на вятъра.10Има например толкова вида езици на света; и нито един от тях не е без значение.11И така, ако аз не разбера значението на езика, ще бъда другоезичен за този, който говори, и този, който говори, ще бъде другоезичен за мен.12Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за изграждане на църквата[1].13Затова, който говори на език, нека се моли за дарбата и да тълкува.14Защото, ако се моля на език, духът ми се моли, но умът ми не дава плод.15Тогава какво? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.16Иначе, ако славиш с духа си, как ще каже: Амин! на твоето благодарение онзи, който е в положението на неучения, като не знае какво говориш?17Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се изгражда.18Благодаря на моя Бог, че аз говоря езици повече от всички вас;19но в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на език.20Братя, не бъдете деца по ум, но бъдете невръстни в злобата, а по ум бъдете пълнолетни.21В закона е писано: „Чрез другоезични хора и чрез устните на чужденци ще говоря на този народ, но и така няма да Ме послушат“, казва Господ.22И така, езиците не са белег за вярващите, а за невярващите. А пророчеството не е за невярващите, а за вярващите.23И така, ако се събере цялата църква и всички говорят на езици, и влязат хора неучени или невярващи, няма ли да кажат, че вие сте полудели?24Но ако всички пророкуват и влезе някой невярващ или неучен, той се обвинява от всички и се осъжда от всички,25тайните на сърцето му се откриват; и така, той ще падне на лицето си, ще се поклони пред Бога и ще изповяда, че Бог наистина е между вас.26Тогава, братя, какво става? Когато се събирате, всеки от вас има псалм, има поучение, има откровение, има език, има тълкуване. Всичко да става за изграждане[2].27Ако някой говори на език, нека говорят по двама или най-много по трима, и то по ред, а един да тълкува.28Но ако няма тълкувател, такъв нека да мълчи в църквата и нека говори на себе си и на Бога.29От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да преценяват.30Но ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека да замълчи.31Защото можете да пророкувате всички един след друг, за да се поучават всички и всички да се насърчават.32И духовете на пророците се покоряват на пророците.33Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Както е по всичките църкви на светиите,34жените нека да мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а да се подчиняват, както казва и законът.35Но ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома, защото е срамно за жена да говори в църква.36Или Божието слово излезе от вас? Или стигна само до вас?37Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека узнае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.38Но ако някой не иска да узнае, нека остане в незнание.39Затова, братя мои, копнейте да пророкувате и не забранявайте да се говори на езици.40И нека всичко да става с приличие и ред.