1[1] За първия певец. По музиката на Мут Лабен. Псалм на Давид. Ще Те славословя, ГОСПОДИ, от все сърце, ще разказвам за всичките Твои чудни дела.2Ще се радвам и ликувам в Теб, ще възпявам Името Ти, Всевишни,3когато враговете ми се върнат назад, паднат и погинат пред Твоето присъствие.4Защото Ти защити правото ми и делото ми, Ти си седнал на престола и съдиш справедливо.5Порицал си народите, погубил си безбожния, името им изличил си за вечни векове.6Врагът е унищожен, в развалини навеки; и унищожил си градове и споменът за тях загина.7Но ГОСПОД седи на Своя трон до века, приготвил е престола Си за съд,8и Той ще съди света справедливо, ще отсъди право за народите.9И ГОСПОД ще бъде прибежище на угнетените, прибежище във времена на скръб.10Които познават Твоето Име, ще се уповават на Теб, защото Ти, ГОСПОДИ, не си изоставил тези, които Те търсят.11Пейте псалми на ГОСПОДА, който обитава в Сион, възвестете делата Му между народите!12Защото Той търси сметка за кръв, помни загиналите, вика на страдащите не забравя.13Смили се над мен, ГОСПОДИ! Виж скръбта ми, причинена от онези, които ме мразят, Ти, който ме повдигаш от портите на смъртта,14за да разкажа за всички Твои хваления в портите на сионската дъщеря, да ликувам заради спасението Ти.15Народите затънаха в ямата, която направиха, кракът им се хвана в мрежата, която скриха.16ГОСПОД се е изявил, Той извършва съд. Безбожният се впримчва в делото на ръцете си. (Игаионвероятно: напътствие за междинно музикално изпълнение. Села.)17Безбожните ще се обърнат към Шеол, всички народи, които забравят Бога.18Защото сиромахът няма да бъде вечно забравен, нито надеждата на смирените ще загине навеки.19Стани, ГОСПОДИ, нека не надделява човек, нека бъдат съдени народите пред Теб.20Докарай върху тях страх, ГОСПОДИ, нека знаят народите, че са само хора! (Села.)