1ГОСПОДИ, Боже на отмъщенията, Боже на отмъщенията, възсияй!2Възвиши се, Съдия на земята, отдай заслуженото на горделивите!3Докога безбожните, ГОСПОДИ, докога безбожните ще тържествуват,4ще приказват, ще говорят надменно и всички, които вършат беззаконие, ще се хвалят?5Те смазват народа Ти, ГОСПОДИ, и потискат наследството Ти.6Убиват вдовицата и чужденеца и умъртвяват сираците.7И казват: ГОСПОД не вижда, Богът на Яков не забелязва.8Разберете, вие, неразумни между народа! И вие, глупави, кога ще поумнеете?9Този, който е направил ухото, няма ли да чуе? Този, който е образувал окото, няма ли да види?10Този, който наставлява народите, няма ли да порицае? Той е този, който учи човека на знание!11ГОСПОД познава мислите на човека, че те са суета.12Блажен онзи човек, когото Ти наставляваш, ГОСПОДИ, и го учиш от закона Си,13за да му даваш почивка от дните на злощастието, докато се изкопае ров за безбожния.14Защото ГОСПОД няма да отхвърли народа Си и наследството Си няма да остави.15Защото съдът ще се върне при правдата и всички, които са с право сърце, ще го последват.16Кой ще стане за мен против злодеите? Кой ще застане за мен против онези, които вършат беззаконие?17Ако ГОСПОД не ми беше помогнал, душата ми без малко би се заселила в мълчанието.18Когато казах: Кракът ми се подхлъзва! – Твоята милост, ГОСПОДИ, ме подпря.19Сред множеството грижи на сърцето ми[1] Твоите утешения изпълваха с наслада душата ми.20Може ли да има нещо общо с Теб престолът на беззаконието, което замисля зло чрез закона?21Те се нахвърлят върху душата на праведния и осъждат невинна кръв.22Но ГОСПОД е моята висока кула и моят Бог – канарата на прибежището ми.23Той върна беззаконието им обратно върху тях и в злината им ще ги погуби. ГОСПОД, нашият Бог, ще ги погуби.