1Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си ни бил прибежище във всички поколения.2Преди да се родят планините и да си създал земята и света, от вечността до вечността Ти си Бог.3Връщаш човека в пръстта и казваш: Върнете се, човешки синове!4Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден, който премина, или като нощна стража.5Завличаш ги като порой, те са като сън, сутрин са като трева, която никне.6Сутрин цъфти и пониква, вечер се окосява и изсъхва,7защото изчезваме от Твоя гняв и ужасени сме от яростта Ти.8Поставил си безчестията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си.9Защото всичките ни дни отминават в гнева Ти, прекарваме годините си като въздишка.10Дните на живота ни са седемдесет години или ако има сила – осемдесет години; но гордостта им е труд и мъка, защото бързо преминават и ние отлитаме.11Кой знае силата на гнева Ти и яростта Ти, според страха от Теб?12Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.13Върни се, ГОСПОДИ! Докога? Смили се над слугите Си!14Насити ни рано с милостта Си, за да ликуваме и да се радваме през всичките си дни.15Развесели ни според дните, в които си ни наскърбявал, и годините, в които сме видели зло.16Нека се изяви делото Ти на слугите Ти и величието Ти – на синовете им.17И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, и утвърждавай над нас делото на ръцете ни! Да, утвърждавай делото на нашите ръце!