Псалм 78

Верен

1 Маскил на Асаф. Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми! 

2 Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността. 

3 Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали, 

4 няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши. 

5 Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си, 

6 за да ги знае идното поколение – синовете, които щяха да се родят – за да станат и да ги разказват на своите синове; 

7 и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди, 

8 и да не бъдат като бащите си – упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога. 

9 Синовете на Ефрем, стрелци, въоръжени с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката. 

10 Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му, 

11 и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа. 

12 Той извърши чудеса пред техните бащи, в египетската земя, в полето Цоан. 

13 Раздели морето и ги преведе, и направи водите да стоят като бент. 

14 И ги води през деня със облак а през цялата нощ – с огнена светлина. 

15 Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни. 

16 Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки. 

17 Но те продължиха да съгрешават против Него, противяха се на Всевишния в пустинятаст. 8;. 

18 Изпитаха Бога в сърцето си, като поискаха храна според прищявката си. 

19 И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? 

20 Ето, Той удари канарата и избликнаха води, и потекоха потоци. Дали ще може да даде и хляб? Ще може ли да приготви месо за Своя народ? 

21 Затова, когато ГОСПОД чу, се разгневи и огън се запали против Яков, а също и гняв се надигна против Израил, 

22 защото не повярваха на Бога и не се довериха на спасението Му. 

23 Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, 

24 и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесния хляб. 

25 Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита. 

26 Повдигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния вятър. 

27 Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък, 

28 направи ги да падат насред стана им, около жилищата им. 

29 И ядоха и се преситиха, и Той задоволи прищявката им. 

30 Но още не бяха се отвърнали от прищявката си, храната им беше още в устата им, 

31 и Божият гняв се надигна против тях и изби най-силните от тях, и повали отбраните мъже на Израил. 

32 И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му. 

33 Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им – в ужас. 

34 Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога. 

35 И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им. 

36 Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха, 

37 защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му. 

38 Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост, 

39 защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща. 

40 Колко пъти Му се противиха в пустинятаст. 8; и Го наскърбяваха в безводната земя! 

41 Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев! 

42 Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника, 

43 когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоанст. 12;. 

44 Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият. 

45 Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха. 

46 Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им – на скакалеца. 

47 Порази лозята им с град и черниците им – със слана. 

48 Предаде и добитъка им на град и стадата им – на мълнии. 

49 Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда – нашествие на ангели на злото. 

50 Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор. 

51 Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам. 

52 А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята. 

53 Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им. 

54 Така Той ги въведе в святата Си земя, на планината, която десницата Му беше придобила. 

55 Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил. 

56 Но те пак изпитваха Бога, Всевишния, бунтуваха се против Негост. 8; и не пазеха наставленията Му, 

57 а се връщаха назад и постъпваха невярно като бащите си, изметнаха се като неверен лък. 

58 И Го предизвикваха към гняв с високите си места и Го подбуждаха към ревност с изваяните си идоли. 

59 Бог чу и се разяри, и много се отврати от Израил, 

60 и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората, 

61 и предаде на плен силата Си и славата Си – в ръката на врага. 

62 Предаде и народа Си на меча и се изпълни с ярост към наследството Си. 

63 Огън погълна младежите Му и девойките Му останаха без сватбени песни. 

64 Свещениците Му паднаха от меч и вдовиците им не плакаха. 

65 Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино. 

66 И Той порази враговете Си изотзад и им наложи вечен позор. 

67 И Той отхвърли шатъра на Йосиф и не избра ефремовото племе; 

68 а избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби. 

69 Построи светилището Си като височините, като земята, която е основал до века. 

70 Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете; 

71 доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил. 

72 И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.