1За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал[1].2Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч.3Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат.4Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла.5Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си.6Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна.7Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?8Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там!9Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето,10дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти!11Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен –12дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината.13Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.14Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.15Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.16Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките – дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.17Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им!18Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб.19О, да би убил безбожните, Боже! Отдалечете се от мен, кръвожадни мъже!20Защото те говорят против Теб безбожно и враговете Ти вземат Името Ти напразно.21Да не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? Да не се ли отвращавам от онези, които се надигат против Теб?22Мразя ги с крайна омраза, станаха ми врагове.23Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми[2].24И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!