1Мъдростта не вика ли? Разумът не издига ли гласа си?2Тя стои горе на височините край пътя, там, където се срещат пътеките;3вика при портите, при входа на града, при входа на вратите:4Към вас, мъже, викам и гласът ми е към човешките синове.5Вие, прости, разберете благоразумие! И вие, безумни, придобийте разумно сърце.6Послушайте, защото ще говоря превъзходни неща и ще отворя устните си за правда.7Защото устата ми ще изговори истина и безбожието е мерзост за устните ми.8Всичките думи на устата ми са в правота, в тях няма нищо лукаво или криво.9Те всички са ясни за разумния човек и прави за тези, които намират знание.10Приемете поучението ми, а не сребро; и по-добре знание, отколкото отбрано злато[1],11защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко, което човек би пожелал, не се сравнява с нея.12Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам разсъдливо знание.13Страхът от ГОСПОДА е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, и зъл път, и уста лъжлива.14Мои са съветът и истинската мъдрост; аз съм разум, моя е силата.15Чрез мен царуват царете и управниците постановяват правда.16Чрез мен владеят князете и благородните, и всички земни съдии.17Аз обичам тези, които ме обичат, и които ме търсят, ще ме намерят.18При мен са богатствата и честта, трайните богатства и правдата.19Плодът ми е по-добър от злато и от чисто злато, и ползата от мен – от отбрано среброст. 10-11;.20Аз ходя по пътеката на правдата, сред пътеките на правосъдието,21за да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и да напълня съкровищниците им.22ГОСПОД ме имаше като начало на пътя Си, преди древните Си дела.23От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята.24Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода.25Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих,26докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената.27Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната,28когато утвърждаваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,29когато определяше на морето границата му, така че водите да не престъпват Неговата заповед, когато полагаше[2] основите на земята –30тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него,31веселях се на земния Му кръг и насладата ми беше с човешките синове.32И така, синове, послушайте ме, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.33Послушайте поука и бъдете мъдри, и не я отхвърляйте.34Блажен човекът, който ме слуша, като бди при портите ми ден след ден и пази при стълбовете на вратите ми,35защото, който ме намери, намира живот и придобива благоволение пред ГОСПОДА,36а който ме пропуска[3], вреди на душата си. Всички, които ме мразят, обичат смъртта.