1Сине мой, ако приемеш думите ми и запазиш заповедите ми в себе си,2така че да е внимателно ухото ти към мъдростта и да приклониш сърцето си към разума,3да, ако призовеш благоразумието и издигнеш гласа си към разума;4ако го потърсиш като сребро и го подириш като скрити съкровища,5тогава ще разбереш страха от ГОСПОДА и ще намериш Божието познание –6защото ГОСПОД дава мъдрост, от устата Му излизат знание и разум.7Той запазва истинска мъдрост[1] за честните, щит е за ходещите в непорочност,8за да закриля пътеките на правдата и да пази пътя на светиите Си.9Тогава ще разбереш правда и съд, и правота – всеки добър път,10защото мъдрост ще влезе в сърцето ти и знание ще услажда душата ти,11разсъдливост ще те пази, благоразумие ще те закриля,12за да те избави от пътя на злото, от човека, който говори лъжливо,13от онези, които оставят пътеките на правотата, за да ходят в пътищата на тъмнината,14които се наслаждават да вършат зло и се радват на лъжливостта на злите,15чиито пътеки са криви и които са лъжливи в пътищата си;16за да те избави от чужда жена[2], от чужденката, която ласкае с думите си,17която е оставила другаря на младостта си и е забравила завета на своя Бог,18понеже домът ѝ води надолу към смъртта и пътеките ѝ – към сенките.19Всички, които влизат при нея, не се връщат и не достигат пътищата на живота.20За да ходиш ти в пътя на добрите и да пазиш пътеките на праведните,21защото праведните ще населяват земята и непорочните ще останат в нея,22а безбожните ще се отсекат от земята и законопрестъпниците ще се изкоренят от нея.