1Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.2Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА, а лъжливият в пътищата си Го презира.3В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят.4Където няма говеда, яслите са чисти, но голямото изобилие идва от силата на воловете.5Верният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи[1].6Присмивачът търси мъдрост, но я няма, а познанието е лесно за разумния.7Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни.8Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение.9Безумните се смеят на греха, а сред праведните има благоволение.10Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост.11Домът на безбожните ще се изтреби, а шатрата на праведните ще благоденства.12Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта.13Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга.14Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек – от това, което е в него.15Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си.16Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян.17Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен.18Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.19Злите се покланят пред добрите и безбожните – при портите на праведния.20Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много.21Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен.22Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро.23Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност.24Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост.25Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама[2].26В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище.27Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта.28В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза.29Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието.30Спокойно сърце е живот за тялото, а зависттаили: страстта, ревността е гнилост за костите.31Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита.32Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си.33Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви.34Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите.35Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.