1Спомни си, ГОСПОДИ, какво ни стана! Погледни и виж позора ни.2Наследството ни премина на чужди, къщите ни – на чужденци.3Сирачета сме, без баща; майките ни са като вдовици.4Пием водата си срещу сребро, дървата ни идват срещу заплащане.5Преследвачите ни са на шията ни, трудим се и не ни се дава почивка.6На Египет подадохме ръка, на Асирия, за да се наситим с хляб.7Бащите ни съгрешиха и ги няма, а ние носим беззаконията им.8Слуги владеят над нас, няма кой да ни изтръгне от ръката им.9Придобиваме хляба си с опасност за живота си заради меча, който ни заплашва в пустинята.10Кожата ни почерня като пещ от ужасния глад.11Изнасилваха жени в Сион, девиците – в юдовите градове.12С техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почетени.13Младежи носят воденични камъни, децата падат под товара на дървата.14Старейшините не седят вече в портите, младежите се отказаха от песните си.15Престана радостта на сърцето ни, хорото ни се обърна на жалеене.16Венецът падна от главата ни. О, горко ни, защото съгрешихме!17Заради това чезне сърцето ни, заради тези неща потъмняха очите ни,18заради хълма Сион, който е опустошен; лисици ходят по него.19Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш до века, Твоят престол е от поколение в поколение.20Защо ни забравяш навеки, оставяш ни за дълго време?21Върни ни, ГОСПОДИ, при Себе Си, за да се върнем; обнови дните ни както преди.22Или ще ни отхвърлиш съвсем, ще ни се разгневиш напълно?