1А в онова време четверовластникът[1] Ирод чу слуха за Иисус2и каза на слугите си: Това е Йоан Кръстител – той е възкръснал от мъртвите и затова тези сили действат чрез него.3Защото Ирод беше хванал Йоан и го беше вързал и хвърлил в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип;4понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.5И Ирод искаше да го убие, но се боеше от множеството, защото го считаха за пророк.6А когато празнуваха рождения ден на Ирод, дъщерята на Иродиада танцува по средата и угоди на Ирод.7Затова той с клетва ѝ обеща да ѝ даде каквото и да му поиска.8А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тук, на блюдо, главата на Йоан Кръстител.9Царят се наскърби, но заради клетвата си и заради седящите с него заповяда да ѝ се даде;10и прати да обезглавят Йоан в тъмницата.11И донесоха главата му на блюдо и я дадоха на момичето, а то я занесе на майка си.12А учениците му, като дойдоха, взеха тялото и го погребаха; после дойдоха и казаха на Иисус.13Когато Иисус чу това, се оттегли оттам с лодка на едно уединено място настрана. А множествата, като чуха, Го последваха пеша от градовете.14И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им.15А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето е вече напреднало; разпусни множествата да отидат по селата и да си купят храна.16А Иисус им каза: Няма нужда да отиват – дайте им вие да ядат.17А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.18А Той каза: Донесете ги тук при Мен.19Тогава, като заповяда на множествата да насядат на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, ги даде на учениците, а учениците – на хората.20И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша.21А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жените и децата.22Веднага след това Иисус накара учениците да влязат в лодката и да отидат преди Него на другата страна, докато разпусне множествата.23И като разпусна множествата, се изкачи на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.24А лодката беше вече в средата на езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше насрещен.25А в четвъртата стража на нощта[2] Той дойде към тях, като вървеше по езерото.26И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, се изплашиха, мислейки, че е призрак, и извикаха от страх.27А Иисус веднага им проговори, като каза: Дерзайте! Аз съм; не се бойте.28А Петър в отговор Му каза: Господи, ако си Ти, заповядай ми да дойда при Теб по водата.29А Той каза: Ела. И Петър слезе от лодката и вървеше по водата, за да отиде при Иисус.30Но като видя (силния) вятър, се уплаши и като потъваше, извика: Господи, спаси ме!31И Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?32И като влязоха в лодката, вятърът утихна.33А онези, които бяха в лодката, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божи Син!34И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя.35И когато тамошните мъже Го познаха, разпратиха по цялата онази околност и доведоха при Него всичките болни;36и Го молеха да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, оздравяха.