1Тогава шуахецът Валдад отговори и каза:2Докога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат силен вятър?3Ще изкриви ли Бог съда? Всемогъщият ще изкриви ли правдата?4Ако синовете ти са съгрешили против Него, Той ги е отхвърлил заради престъплението им.5Ако ти би потърсил усърдно Бога и би помолил Всемогъщия за милост,6ако би бил чист и праведен, Той непременно би се събудил сега заради теб и би дал благоденствие на праведното ти жилище.7И да е било началото ти малко, краят ти ще се увеличи много.8Защото, разпитай, моля те, предишния род и размисли върху откритото от бащите им;9понеже ние сме едва от вчера и не знаем нищо, защото земните ни дни са като сянка.10Те няма ли да те научат, да ти кажат, да отронят думи от сърцето си?11Никне ли шавар без блато? Расне ли тръстика без вода?12Докато е още зелена и неокосена, изсъхва преди всяка друга трева.13Така са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на лицемера ще погине,14увереността му ще се отсече и упованието му е паяжина.15Той се опира на къщата си, но тя не устоява; хваща се здраво за нея, но тя не издържа.16Сочен е на слънцето и клоните му се простират над градината му.17Корените му обвиват скалната грамада и той гледа каменната къща.18Ако го изтръгне Бог от мястото му, то ще се отрече от него, казвайки: Не съм те виждал.19Ето, това е радостта на пътя му! А от пръстта изникват други.20Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, нито ще подаде ръка на злодеите.21Докато напълни устата ти със смях и устните ти със ликуване,22онези, които те мразят, ще се облекат със срам и шатрата на безбожните няма да бъде вече[1]!