1Тогава Йов отговори и каза:2О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми!3Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата – затова думите ми са били необмислени.4Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.5Дивото магаре реве ли при тревата; или говедото мучи ли при храната си?6Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето?7Душата ми отказваше да ги докосне, те ми станаха като безвкусното ми ястие.8О, да би ми се изпълнила молбата, да ми дадеше Бог копнежа ми!9Да благоволеше Бог да ме смаже, да отпуснеше ръката Си и да ме отсечеше!10Това щеше да ми бъде още утеха и щях да се радвам в безжалостна скръб, че не отрекох думите на Светия.11Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си?12Силата ми сила каменна ли е и плътта ми бронз ли е?13Не изчезна ли в мен помощта ми и не се ли отдалечи от мен избавлението?14На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия.15Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават,16които са мътни от леда и в които се крие снегът.17Когато се стопли, пресъхват, когато е горещо, изчезват от мястото си.18Кервани се отклоняват от пътя им, отиват в пустошта и загиват.19Теманските кервани гледаха, савските пътници се надяваха на тях.20Опозориха се в надеждата си, дойдоха там и се посрамиха.21Сега и вие станахте никакви – видяхте ужас и се уплашихте.22Казах ли аз: Донесете ми! – или: Дайте ми дар от имота си! –23или: Избавете ме от ръката на притеснителя! – или: Изкупете ме от ръката на насилниците?24Поучете ме, и аз ще млъкна; покажете ми в какво съм се заблудил.25Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение?26Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра!27Вие бихте хвърлили жребий за сирачето и бихте се пазарили за приятеля си.28А сега, благоволете да ме погледнете, защото аз няма да ви лъжа в лицето.29Обърнете се сега; нека няма неправда! Да! Обърнете се – правдата ми все още стои!30Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото?