1Тогава Елиу продължи и каза:2Смяташ ли това за право? Ти казваш: Моята правда е по-голяма от Божията.3Защото ти питаш какво ще те ползва: Какво ще спечеля, че не съм съгрешил?4Аз ще ти отговоря, и на приятелите ти с теб:5Погледни към небето и виж, гледай облаците – колко по-високи са от теб!6Ако съгрешаваш, какво вършиш против Него? Ако престъпленията ти се умножават, какво на Него правиш?7Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво получава Той от твоята ръка?8Безбожието ти засяга само човек като теб и правдата ти – само човешки син.9Поради множеството угнетения викат страдащите, викат за помощ поради ръката на могъщите.10Но никой не казва: Къде е Бог, моят Създател, който дава песни в нощта,11който ни учи повече от зверовете земни и ни прави по-мъдри от птиците небесни?12Там те викат, но Той не отговаря заради гордостта на злите.13Наистина Бог няма да послуша празнословие и Всемогъщият няма да го зачете.14Въпреки че казваш, че не можеш да Го видиш, пак правосъдието е пред Него, и на Него се уповавай.15И сега, понеже не е наказал в гнева Си, не знае ли Той за надменността?16Затова Йов отваря устата си напразно и трупа думи без знание.