1Тогава Йов отговори и каза:2Дори и днес оплакването ми е горчиво и въздишането си да спра не мога.3О, да бих знаел къде да Го намеря! Да бих могъл да ида до престола Му!4Пред Него делото си бих изложил, устата си със доказателства напълнил,5узнал бих думите, които би ми отговорил, и бих разбрал каквото би ми казал.6Дали Той би се борил с мен с голямата Си сила? Не, на мен Той би внимавал.7Тогава праведникът би разисквал с Него и аз бих се избавил завинаги от Съдията си.8Ето, отивам напред, но Него Го няма; и назад, но не Го забелязвам;9наляво, където работи, не мога да Го видя; надясно се крие и не Го съглеждам.10Той обаче знае пътя ми; изпитал ме е, ще изляза като злато.11Кракът ми се е държал здраво за Неговите стъпки и пътя Му съм пазил, не съм се отклонил.12От заповедта на устните Му не съм се отделил; словата на устата Му съм пазил повече от намерението си.13Но Той е с едно намерение и кой може да Го обърне? Каквото желае душата Му, това прави.14Той завършва това, което ми е определено; и много такива неща има у Него.15Затова аз се ужасявам от лицето Му; размишлявам и се страхувам от Него.16Да, Бог е отслабил сърцето ми и Всемогъщият ме ужаси,17тъй като не бях отсечен преди тъмнината и не скри от лицето ми мрака.