1И в дните на юдовия цар Ахаз, сина на Йотам, син на Озия, арамейският цар Расин и израилевият цар Факей, синът на Ромелия, се изкачиха против Ерусалим, за да воюват против него, но не можаха да го завладеят.2И известиха на Давидовия дом и казаха: Арам се съюзи с Ефрем. И сърцето му и сърцето на народа му се разклатиха, както горските дървета се разклащат от вятъра.3Тогава ГОСПОД каза на Исая: Излез сега да посрещнеш Ахаз, ти и синът ти Сеар-Ясув[1], при края на водопровода на горния водоем, по пътя към тепавичарската нива.4И му кажи: Гледай да си спокоен; не се страхувай и не бъди малодушен пред тези две опашки на димящи главни, пред яростния гняв на Расин и Арам, и на сина на Ромелия.5Понеже Арам се съветва за зло против теб с Ефрем и сина на Ромелия, и казаха:6Да се изкачим против Юда и да го ужасим, и да го завладеем за себе си, и да поставим сина на Тавеил за цар в него! –7така казва Господ БОГ: Това няма да стане и няма да бъде.8Защото главата на Арам е Дамаск, а глава на Дамаск е Расин; и за още шестдесет и пет години Ефрем ще се съкруши, да не е вече народ.9И глава на Ефрем е Самария, а глава на Самария е синът на Ромелия[2]. Ако не вярвате, няма да се утвърдите.10И ГОСПОД продължи да говори на Ахазст. 1;, като каза:11Поискай си знамение от ГОСПОДА, своя Бог. Искай го или в дълбината, или във висината горе.12Но Ахаз каза: Няма да искам и няма да изпитвам ГОСПОДА.13А Исая каза: Слушайте сега, доме Давидов! Малко ли ви е да досаждате на хора, че досаждате и на моя Бог?14Затова сам Господ ще ви даде знамение[3]: Ето, девицата ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил[4].15Масло и мед ще ядест. 22;, докато се научи да отхвърля лошото и да избира доброто;16защото, преди да се научи момчето да отхвърля лошото и да избира доброто, ще бъде изоставена тази земя, от чиито двама царе се ужасяваш ти.17ГОСПОД ще докара на теб, на твоя народ и на бащиния ти дом дни, каквито не са идвали от деня, когато Ефрем се е отделил от Юда, ще докара асирийския цар.18И в онзи ден ГОСПОД ще подсвирне на мухите, които са в краищата на египетските реки, и на пчелите, които са в асирийската земя.19И те ще дойдат и всичките ще накацат по запустелите долини и в цепнатините на скалите, и по всички тръни, и по всички пасбища.20В онзи ден Господ ще обръсне с бръснач, нает отвъд реката, с асирийския цар[5], главата и космите на краката, даже и брадата ще свали.21И в онзи ден човек ще храни крава и две овце.22И от изобилието на млякото, което дават, ще яде масло – защото масло и мед ще яде всеки, който е останал сред земята.23И в онзи ден всяко място, където е имало хиляда лози по хиляда сребърника, ще бъде за тръни и бодили.24Със стрели и с лъкове ще дойдат там, защото цялата земя ще бъде тръни и бодили.25И на никой хълм, преди копан с мотика, няма вече да дойдеш от страх от тръни и бодили; ще бъдат място, където се праща добитък, ще се тъпче от дребен добитък.