1Горко на теб, който опустошаваш, а ти не си бил опустошен, който грабиш, а не си бил ограбен! Когато свършиш да опустошаваш, ще бъдеш опустошен и когато свършиш да грабиш, ще бъдеш ограбен.2ГОСПОДИ, смили се за нас, Теб чакаме! Бъди им сила всяка сутрин и спасението ни във време на беда!3От шума на метежа побягнаха племената, от Твоето извисяване се разпръснаха народите.4И плячката ви ще се събере, както събират гъсениците; ще скочат върху нея, както скача скакалец.5ГОСПОД е превъзвишен, защото обитава нависоко; изпълнил е Сион с правосъдие и правда.6И ще имаш сигурни времена, изобилно спасение, мъдрост и знание. Страхът от ГОСПОДА е съкровището му.7Ето, силните им викат навън, посланиците на мира плачат горчиво.8Пътищата запустяха, няма вече минаващ пътник. Той наруши договора, презря градовете, не зачете човека.9Земята жалее и чезне, Ливан е посрамен и вехне, Сарон прилича на пустиня, Васан и Кармил отърсват листата си.10Сега ще стана, казва ГОСПОД, сега ще се надигна, сега ще се извися.11Слама ще заченете и плява ще родите; диханието ви като огън ще ви пояде.12И народите ще бъдат като горяща вар, като отсечени тръни, които изгарят в огън.13Слушайте, вие далечни, какво съм сторил, и вие близки, познайте силата Ми.14Грешните в Сион се боят, трепет обзема безбожните: Кой от нас може да обитава при огън пояждащ? Кой от нас може да обитава при вечни пожари?15Който ходи праведно и говори правдиво, който презира печалбата от насилства, който отърсва ръцете си, за да не приема подкупи, който запушва ушите си, за да не чува за кръвопролитие и затваря очите си, за да не гледа зло –16той ще живее нависоко, непристъпните скали ще бъдат крепостта му, хлябът му ще се даде, водата му няма да липсва.17Очите ти ще гледат царя в красотата му, ще видят обширна земя.18Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас: Къде е онзи, който броеше? Къде е онзи, който теглеше? Къде е онзи, който броеше кулите?19Няма вече да видиш свирепия народ, народ с неразбираем език, който не схващаш, с гъгнив език, който не разбираш.20Погледни Сион, града на празниците ни! Очите ти ще видят Ерусалим – безгрижно селище, шатър, който няма да се мести, чиито колчета няма да бъдат извадени навеки и никое от въжетата му няма да се скъса.21А там Могъщият, ГОСПОД, ще ни бъде място на реки, на широки потоци. Там няма да върви кораб с гребла и няма да премине великолепен кораб.22Защото ГОСПОД е наш съдия, ГОСПОД е наш законодател, ГОСПОД е наш цар – Той ще ни спаси!23Въжетата ти се разхлабиха, не могат да крепят мачтата ти, не могат да опъват платната. И тогава раздели изобилната плячка от грабежа, недъгавите разграбиха плячка.24И жителят няма да каже: Болен съм. На народа, който живее в него, ще се прости беззаконието.