1Ето, един цар ще царува с правда и князете ще управляват с правосъдие,2и един човек ще бъде като заслон от вятър и като прибежище от буря, като водни потоци в сухо място, като сянка от огромна канара в жадна земя.3Очите на виждащите няма да бъдат помрачени и ушите на слушащите ще внимават.4И сърцето на безразсъдните ще разбере знание и езикът на заекващите ще говори бързо и ясно.5Безумният няма вече да се нарича благороден и сребролюбецът няма вече да се казва щедър;6защото безумният говори безумно и сърцето му работи беззаконие, за да върши безбожие и да говори заблуда против ГОСПОДА, за да остави празна душата на гладния и да отнеме питието на жадния.7А на сребролюбеца средствата са зли, той замисля коварства, за да погуби сиромаха с лъжливи думи дори когато бедният говори правда.8А благородният замисля благородни неща и ще стои в благородни неща.9Станете, вие безгрижни жени, и чуйте гласа ми; вслушайте се в говоренето ми, вие нехайни дъщери!10След ден и година ще бъдете ужасени, вие нехайни, защото гроздоберът ще се изгуби, беритбата няма да дойде.11Треперете, вие безгрижни, ужасявайте се, вие нехайни! Съблечете се и се оголете, и опашете хълбоците си с вретище!12Ще се бият в гърди за приятните поля, за плодородните лозя.13На земята на народа ми ще растат тръни и бодливи храсталаци, а и върху всички къщи на веселие в ликуващия град;14защото дворецът е изоставен, шумният град е напуснат, крепостта[1] и кулата са пещери до века, радост за диви магарета, пасбище за стада –15докато Духът се излее на нас от висините и пустинята стане плодородно поле, а плодородното поле се счете като гора.16Тогава правосъдие ще се засели в пустинята и правда ще обитава в плодородното поле.17И делото на правдата ще бъде мир и действието на правдата ще бъде покой и сигурност до века.18И Моят народ ще обитава в мирно заселище, в сигурни жилища, и в спокойни места за почивка.19Но ще вали градушка при падането на гората и градът съвсем ще се сниши.20Блажени вие, които сеете при всяка вода и изпращате навред крака на вола и магарето!