1И царят и Аман дойдоха да пируват при царица Естир.2И на втория ден, когато пиеха вино, царят пак каза на Естир: Каква е молбата ти, царице Естир? Ще ти се удовлетвори. И какво е желанието ти? И до половината от царството – ще се изпълни!3Тогава царица Естир в отговор каза: Ако съм придобила твоето благоволение, царю, и ако е угодно на царя, нека ми се подари животът ми по молбата ми и народът ми по желанието ми –4защото сме продадени, аз и народът ми, да бъдем изтребени, избити и унищожени. Ако бяхме продадени като роби и робини, бих премълчала, въпреки че притеснителят не би могъл да възстанови щетата на царя.5Тогава цар Асуир проговори и каза на царица Естир: Кой е този и къде е този, който е дръзнал в сърцето си да направи така?6И Естир каза: Притеснителят и врагът е този зъл Аман! Тогава Аман се ужаси пред царя и царицата.7А в яростта си царят стана от пируването и отиде в градината на двореца. А Аман остана, за да изпроси живота си от царица Естир, защото видя, че злото против него беше решено от царя.8И когато царят се върна от градината на двореца на мястото на пируването, Аман беше паднал на канапето, на което беше Естир. И царят каза: Даже и царицата ли иска да изнасили пред мен у дома? Щом думата излезе от устата на царя, покриха лицето на Аман.9Тогава Арвона, един от скопците, които служеха пред царя, каза: Ето пред къщата на Аман и бесилката, петдесет лакътя висока, която Аман направи за Мардохей, който говори добро за царя. И царят каза: Обесете го на нея!10И обесиха Аман на бесилката, която беше приготвил за Мардохей. И яростта на царя утихна.