1И когато Еремия свърши да говори на целия народ всичките думи на ГОСПОДА, техния Бог, с които ГОСПОД, техният Бог, го беше пратил до тях, всички тези думи,2Азария, синът на Осая, Йоанан, синът на Кария, и всичките горделиви мъже говориха и казаха на Еремия: Лъжа говориш ти! Не те е пратил ГОСПОД, нашият Бог, да кажеш: Не отивайте в Египет да живеете там като чужденци!3А Варух, синът на Нирия, те подбужда против нас, за да ни предадеш в ръката на халдейците да ни убият и да ни отведат в плен във Вавилон!4И Йоанан, синът на Кария, и всичките военачалници, и целият народ не послушаха гласа на ГОСПОДА да останат в юдовата земя.5И Йоанан, синът на Кария, и всичките военачалници взеха целия остатък от Юда, който се беше върнал от всичките народи, където бяха прогонени, за да пребивават в юдовата земя –6мъжете и жените, и децата, и царските дъщери, и всеки човек, когото началникът на телохранителите Навузардан беше оставилст. 5; на Годолия, сина на Ахикам, син на Сафан; и също пророк Еремия и Варух, сина на Нирия –7и отидоха в египетската земя, защото не послушаха гласа на ГОСПОДА, и отидоха до Тафнес.8И ГОСПОДНОТО слово беше към Еремия в Тафнес и каза:9Вземи в ръката си големи камъни и ги положи в глината при тухларната, която е при входа на фараоновия дворец в Тафнес пред очите на юдовите мъже. И им кажи:10Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Ето Аз изпращам да взема слугата Си Навуходоносор, вавилонския цар, и ще поставя престола му върху тези камъни, които положих, и той ще разпъне царската си шатра върху тях.11И ще дойде и ще порази египетската земя: който е за смърт – на смърт и който е за плен – в плен, и който е за меч – под меч.12И Аз ще запаля огън в капищата на египетските богове и той ще ги изгори и ще ги отведе в плен. И ще се облече с египетската земя, както овчар облича дрехата си, и ще излезе оттам с мир.13И ще строши обелиските, които са във Ветсемес[1], който е в египетската земя, а капищата на египетските богове ще изгори с огън[2].