1Защото всеки първосвещеник, взет измежду хората, се поставя за хората, в служене към Бога да принася дарове и жертви за грехове2и да може да бъде снизходителен към невежите и заблудените, защото и сам той е подчинен на слабост.3И затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за народа, така и за себе си.4И никой не взема сам тази почит, а този, който бъде призван от Бога, както беше Аарон.5Така и Христос не взе сам славата да стане първосвещеник, а Му я даде Онзи, който Му е казал: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих“;6както и на друго място казва: „Ти си свещеник до века според Мелхиседековия чин[1].“7Той в дните на плътта Си със силен вик и със сълзи принесе молитви и молби на Този, който можеше да Го избави от смърт, и като беше чут заради благоговението Си,8въпреки че беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,9и усъвършенстван, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни;10наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.11Върху това имаме да кажем много неща, които са трудни за поясняване, защото сте станали лениви да слушате.12Понеже според изтеклото време трябваше вече да сте учители, а вие имате нужда да ви учи някой отново на най-простите основи на Божиите слова и сте станали такива, които имат нужда от мляко, а не от твърда храна.13Понеже всеки, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото е невръстен,14а твърдата храна е за пълнолетните, които благодарение на навика имат сетива да разпознават добро и зло.