1А през тези дни, когато учениците се умножаваха, възникна недоволство сред гръцките юдеи срещу еврейските за това, че техните вдовици били пренебрегвани във всекидневното раздаване на помощите.2Тогава дванадесетте свикаха всичките ученици и казаха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.3Затова, братя, изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Духа[1] и с мъдрост, които да поставим на тази работа.4А ние ще постоянстваме в молитвата и в служението на словото.5И това предложение се хареса на цялото множество и избраха Стефан, мъж, пълен с вяра и със Светия Дух, и Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, един прозелит от Антиохия,6които поставиха пред апостолите; и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.7И Божието слово растеше и броят на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се покоряваха на вярата.8А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения сред народа.9Тогава се надигнаха някои от синагогата, наречена синагога на либертинцитепотомци на освободени еврейски роби, и от киринейците и александрийците, и някои от Киликия и Азия и спореха със Стефан.10Но не можаха да противостоят на мъдростта и Духа, с които той говореше.11Тогава те тайно подучиха някои хора да кажат: Чухме го да говори хулни думи против Мойсей и против Бога.12И подбудиха народа, старейшините и книжниците и като го нападнаха, го уловиха и го докараха в Синедриона.13И поставиха лъжесвидетели, които казаха: Този човек непрестанно говори думи против това свято място и закона;14защото го чухме да казва, че този Иисус Назарянин ще разруши това място и ще измени обредите, които ни е предал Мойсей.15И всички, които седяха в Синедриона, като се вгледаха в него, видяха, че лицето му беше като лице на ангел.