1В края на всеки седем години да правиш опрощаване на дълговете.2А това е правилото за опрощаването: всеки заемодател да опрости заема, който е дал на ближния си; да не го изисква от ближния си или от брат си, защото се провъзгласява опрощаване за ГОСПОДА.3От чужденец можеш да го изискваш, но ръката ти да опрощава каквото твое има у брат ти,4за да няма беден между вас; защото ГОСПОД ще те благослови изобилно в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава да притежаваш като наследство;5ако само слушаш внимателно гласа на ГОСПОДА, своя Бог, да внимаваш да вършиш целия този закон, който ти заповядвам днес.6Защото ГОСПОД, твоят Бог, ще те благослови, както ти обеща, и ти ще заемаш на много народи, но няма да вземаш назаем; ще владееш над много народи, но те няма да владеят над теб.7Ако има при теб някой сиромах, някой от братята ти, вътре в някоя от портите ти, в земята ти, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, да не закоравяваш сърцето си и да не затваряш ръката си за брат си, сиромаха;8а да отваряш ръката си широко към него и охотно да му заемаш достатъчно за нуждата му, от каквото се нуждае.9Внимавай да няма зла мисъл в сърцето ти и да си кажеш: Наближава седмата година, годината на опрощаването. – и окото ти да стане зло против брат ти, сиромаха, и да не му дадеш нищо, и той да извика към ГОСПОДА против теб, и това да ти бъде грях.10Охотно да му даваш и да не ти е тежко на сърцето, когато му даваш; понеже за това нещо ГОСПОД, твоят Бог, ще те благославя във всичките ти дела и във всичко, което предприеме ръката ти[1].11Защото сиромахът няма да изчезне от земята ти; затова Аз ти заповядвам и казвам: Да отваряш широко ръката си към брат си, към оскъдния си и сиромаха си в земята си!12Ако брат ти, евреин или еврейка, ти се продаде, нека ти слугува шест години, а в седмата година да го оставиш да си отиде от теб свободен.13И когато го изпратиш от себе си свободен, да не го изпратиш с празни ръце;14да му дадеш щедро от стадото си, от хармана си и от лина си; от това, с което ГОСПОД, твоят Бог, те е благословил, да му дадеш.15И да си спомниш, че беше роб в египетската земя, и че ГОСПОД, твоят Бог, те изкупи; затова ти заповядвам това нещо днес.16А ако той ти каже: Няма да изляза от теб! – понеже обича теб и дома ти, защото е добре при теб,17тогава да вземеш шило и да промушиш ухото му на вратата, и той да ти бъде роб завинаги. Така да направиш и на робинята си.18Да не ти се види тежко, когато го изпращаш свободен от себе си; защото за шест години той ти е изработил двойно колкото заплатата на един наемник; и ГОСПОД, твоят Бог, ще те благославя във всичко, което вършишст. 10;.19Да посвещаваш на ГОСПОДА, своя Бог, всичките мъжки първородни, които се раждат от едрия и дребния ти добитък; да не употребиш за работа първородното на говедото си и да не стрижеш първородните на дребния си добитък.20Пред ГОСПОДА, своя Бог, да го ядеш всяка година, ти и домът ти, на мястото, което ГОСПОД е избрал.21Но ако има някакъв недостатък, ако е куцо или сляпо, или има някакъв сериозен недостатък, да не го жертваш на ГОСПОДА, своя Бог.22Да го ядеш вътре в портите си; и нечистият, и чистият могат да го ядат еднакво, като сърна или елен;23само кръвта му да не ядеш – да я изливаш на земята като вода.