3 Царе 17:9 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Дела и чудеса на пророк Илия

1 И пророк Илия Тесвитец, който беше от галаадските жители, каза на Ахав: „Жив е Господ, Бог Израилев, на Когото служа, няма да има роса, нито дъжд през тези години освен по моя дума.“ (Як 5:17; Отк 11:6) 2 И Господ отправи слово към него: 3 „Замини оттук, като вървиш на изток, и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан. 4 Ще пиеш от потока, а на враните заповядах да те хранят там.“ 5 Той тръгна и направи според словото на Господа – отиде и остана при потока Херит, който е срещу Йордан. 6 Враните му донасяха хляб и месо вечер и пиеше вода от потока. (Изх 16:12) 7 А след известно време потокът пресъхна, защото нямаше дъжд. 8 И Господ отправи слово към него: (4 Цар 4:1) 9 „Стани, тръгни за Сарепта Сидонска и там живей. Аз заповядах там на една жена вдовица да те храни.“ (Лк 4:25) 10 И той стана и тръгна за Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето там имаше една вдовица, която събираше дърва. Той я извика, казвайки: „Донеси ми малко вода в съд да пия.“ 11 Тя отиде, за да вземе, а той извика към нея: „Донеси ми и къс хляб в ръката си.“ 12 А тя отговори: „Жив е Господ, твоят Бог, нямам никакъв изпечен хляб освен шепа брашно в делвата и малко маслиново масло в гърненцето. Аз ще взема две дръвчета, ще отида и ще приготвя за себе си и за сина ми. Ще го изядем и ще умрем.“ 13 А Илия и каза: „Не се бой. Иди в дома си и направи, както казах, но по-напред ми омеси малка прясна питка от това, което имаш, и ми я донеси, а после направи за себе си и за сина си, 14 защото така казва Господ, Израилевият Бог: „Делвата с брашното няма да се свърши, нито маслиновото масло в гърненцето ще намалява до деня, в който Господ ще даде дъжд в страната“.“ 15 Тя стана и направи, както и каза Илия – и тя, и той, и домът и се изхранваха много дни. 16 Брашното в делвата не се свършваше и маслиновото масло в гърненцето не намаляваше според словото, което Господ изрече чрез Илия. 17 След това се разболя синът на тази жена, домакинята, и болестта му беше толкова тежка, че той почти престана да диша. (4 Цар 4:18) 18 Тогава тя попита Илия: „Какво общо имаш с мене, Божий човече? Дошъл си да ми припомниш греховете и да умъртвиш сина ми ли?“ 19 А той и отвърна: „Дай ми сина си!“ И като го взе от ръцете и, отнесе го в горницата, където живееше, и го сложи на леглото си. 20 Тогава викна към Господа: „Господи, Боже мой, ще направиш ли зло на вдовицата, при която пребивавам, като погубиш сина и?“ 21 После се наведе три пъти върху детето и се обърна към Господа, казвайки: „Господи, Боже мой, нека животът на това дете се върне у него!“ (Д А 20:10) 22 И Господ се вслуша в гласа на Илия, върна живота на момчето у него и то оживя. 23 Илия взе момчето, свали го от горницата в дома и го даде на майка му. Тогава Илия каза: „Погледни, синът ти е жив.“ (Евр 11:35) 24 А жената каза на Илия: „Сега вече узнах, че си Божий човек и че словото Господне в твоите уста е истинско.“

Верен

1 А тесвиецът Илия, който беше от жителите на Галаад, каза на Ахав: Жив е ГОСПОД, Израилевият Бог, пред когото стоя – тези години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моята дума! 2 И ГОСПОДНОТО слово беше към него и каза: 3 Иди си оттук и се обърни на изток, и се скрий при потока Херит, който е пред Йордан. 4 И ще пиеш от потока, а Аз заповядах на враните да те хранят там^[1]. 5 И той отиде и направи според ГОСПОДНОТО слово; отиде и остана при потока Херит, който е пред Йордан. 6 И враните му носеха хляб и месо сутрин и хляб и месо вечер и той пиеше от потока. 7 А след известно време потокът пресъхна, понеже нямаше дъжд в земята. 8 Тогава ГОСПОДНОТО слово беше към него и каза: 9 Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там. Ето, Аз заповядах на една вдовица там да те храни^[2]. 10 И той стана и отиде в Сарепта. И когато дойде до портата на града, ето, там беше една вдовица, която събираше дърва. И той извика към нея и каза: Моля те, донеси ми малко вода в съд, за да пия! 11 И докато тя отиваше да донесе, той извика към нея и каза: Моля те, донеси ми и залък хляб в ръката си! 12 А тя каза: Жив е ГОСПОД, твоят Бог – нямам пита, а само една шепа брашно в делвата и малко масло в стомната; и ето, събирам няколко дръвца, и ще ида да го приготвя за мен и за сина ми, за да го изядем и после да умрем. 13 А Илия ѝ каза: Не се бой; влез и направи, както каза. Но първо ми направи една малка питка от него и ми донеси, и след това направи за себе си и за сина си. 14 Защото така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да свърши и стомната с маслото няма да намалее до деня, когато ГОСПОД изпрати дъжд по лицето на земята. 15 И тя отиде и направи според словото на Илия; и тя, и той, и домът ѝ ядоха много дни. 16 Делвата с брашното не свърши и стомната с маслото не намаля според словото на ГОСПОДА, което Той говори чрез Илия. 17 А след това синът на жената, стопанката на къщата, се разболя и болестта му беше толкова тежка, че в него не остана дъх. 18 Тогава тя каза на Илия: Какво общо имам аз с теб, Божи човече? Ти си дошъл при мен, за да ми припомниш греха ми и да умориш сина ми! 19 А той ѝ каза: Дай ми сина си. И той го взе от скута ѝ и го занесе в горната стая, където живееше, и го положи на леглото си. 20 И извика към ГОСПОДА и каза: ГОСПОДИ, Боже мой, зло ли правиш и на вдовицата, при която живея, като уморяваш сина ѝ? 21 И той се простря три пъти върху детето и извика към ГОСПОДА, и каза: ГОСПОДИ, Боже мой, моля Те, нека душата на това дете се върне в него! 22 И ГОСПОД чу гласа на Илия и душата на детето се върна в него и то се съживи. 23 И Илия взе детето и го свали от горната стая в къщата, и го даде на майка му. И Илия каза: Ето, синът ти е жив! 24 Тогава жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божи човек и че ГОСПОДНОТО слово в устата ти е истина.