1След това Давид попита: „Не е ли останал още някой от Сауловия дом? Аз бих проявил към него милост заради Йонатан.“ (1 Цар 18:1; 1 Цар 20:15)2В Сауловия дом имаше един служител на име Сива. Повикаха го при Давид и царят го попита: „Ти ли си Сива?“ Той отговори: „Аз, твоят служител, съм този.“ (2 Цар 16:1)3Царят продължи: „Не остана ли още някой от Сауловия дом? Бих проявил към него Божия милост.“ Сива отговори: „Има още един Йонатанов син, който е куц.“ (2 Цар 4:4)4И царят го попита: „Къде е той?“ Сива отговори: „Ето той е в къщата на Махир, син на Амиел, в Лодевар.“ (2 Цар 17:27)5Тогава цар Давид изпрати пратеници, за да го вземат от къщата на Махир, Амиеловия син, от Лодевар.6И Мемфивостей, син на Йонатан, Саулов син, дойде при Давид, падна по лице и се поклони. Давид каза: „Мемфивостее!“ Той отговори: „Ето ме, аз съм твоят служител.“7Давид продължи: „Не бой се! Аз ще окажа милост към тебе заради баща ти Йонатан и ще ти върна всичките земи на дядо ти Саул, и ти винаги ще ядеш хляб на моята трапеза.“8А той му се поклони с думите: „Какво е твоят служител, та погледна милостно на такова мъртво куче като мене?“9Тогава царят повика Сауловия слуга Сива и му нареди: „Всичко, което принадлежеше на Саул и на целия му дом, дадох на сина на твоя господар.10Ти ще му обработваш земите – ти, твоите синове и твоите слуги, и ще донасяш доходите, за да има синът на господаря ти хляб за прехрана. А Мемфивостей, синът на господаря ти, винаги ще яде на моята трапеза.“ А Сива имаше петнадесет синове и двадесет слуги. (2 Цар 16:1)11Сива отговори на царя: „Служителят ти ще изпълни всичко, което моят господар, царят, заповядва на своя служител.“ Мемфивостей ядеше на Давидовата трапеза като един от царските синове.12А Мемфивостей имаше малък син на име Миха. Всички, които живееха в къщата на Сива, бяха служители на Мемфивостей. (2 Цар 19:25)13Така Мемфивостей живееше в Йерусалим, понеже винаги ядеше на царската трапеза. Той беше куц с двата си крака.
2 Царе 9
Верен
1И Давид каза: Има ли още някой останал от Сауловия дом, за да му окажа милост заради Йонатан?2А имаше един слуга от Сауловия дом, който се казваше Сива. И го повикаха при Давид и царят му каза: Ти ли си Сива? И той каза: Аз съм слугата ти.3Тогава царят каза: Няма ли вече никой от Сауловия дом, на когото да окажа Божията милост? И Сива каза на царя: Има още един син на Йонатан, недъгав в двата крака.4И царят му каза: Къде е той? И Сива каза на царя: Ето, той е в къщата на Махир, сина на Амиил, в Ло-Давар.5Тогава цар Давид изпрати да го доведат от къщата на Махир, сина на Амиил, от Ло-Давар.6И Мемфивостей, синът на Йонатан, син на Саул, дойде при Давид и падна по лице, и се поклони. И Давид каза: Мемфивостей! А той отговори: Ето слугата ти.7И Давид му каза: Не се бой, защото непременно ще ти окажа милост заради баща ти Йонатан[1] и ще ти възвърна цялата земя на баща ти Саул; а ти постоянно ще ядеш хляб на трапезата ми.8Тогава той му се поклони и каза: Кой е слугата ти, че да погледнеш такова умряло куче като мен?9Тогава царят повика Сауловия слуга Сива и му каза: Всичко, което принадлежеше на Саул и на целия му дом, дадох на сина на господаря ти.10А ти и синовете ти, и слугите ти ще му обработвате земята и ще донасяте произведеното, така че синът на господаря ти да има хляб да яде. И Мемфивостей, синът на господаря ти, постоянно ще яде хляб на трапезата ми. А Сива имаше петнадесет сина и двадесет слуги.11И Сива каза на царя: Според всичко, което господарят ми, царят, заповяда на слугата си, така ще направи слугата ти. А Мемфивостей, каза царят, ще яде на трапезата ми като един от царските синове.12И Мемфивостей имаше малък син на име Михей. И всички, които живееха в къщата на Сива, бяха слуги на Мемфивостей.13Така Мемфивостей живееше в Ерусалим, защото постоянно ядеше на царската трапеза. А той беше недъгав и в двата крака.