2 Царе 4:4 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 Когато Сауловият син Йевостей чу, че Авенир е умрял в Хеврон, ръцете му отслабнаха и израилтяните се смутиха. 2 Този Саулов син имаше двама военачалници: единият се казваше Баана, а другият – Рихав, синове на Ремон от Беерот. Те принадлежаха към племето на Вениамин, понеже и Беерот се числеше към областта на това племе. (И Н 18:25) 3 И бееротци избягаха в Гитаим и останаха да живеят там като чужденци и досега. 4 Сауловият син Йонатан имаше син, който беше недъгав в краката. Той беше на пет години, когато от Йезреел дойде вест за Саул и Йонатан. Кърмачката му, като го взела, побягнала. Както бягала бързо, той паднал и окуцял. Името му беше Мемфивостей. (1 Цар 31:7; 2 Цар 9:3) 5 Синовете на бееротеца Ремон – Рихав и Баана, тръгнаха и стигнаха по най-големия дневен пек до къщата на Йевостей, който по пладне спеше в леглото си. 6 Рихав и брат му Баана влязоха в тази къща, уж да вземат жито, прободоха го в корема и избягаха. 7 Защото, когато те влязоха в къщата, Йевостей лежеше на леглото си в своята спалня; те го прободоха и го убиха. Отсякоха главата му, взеха я със себе си и вървяха през полето цяла нощ. 8 Те донесоха в Хеврон на Давид Йевостеевата глава и казаха на царя: „Ето главата на Йевостей, син на Саул, твой неприятел, който искаше да те погуби. Сега Господ отмъсти на Саул и на потомството му заради моя господар – царя.“ 9 Давид отговори на Рихав и на брата му Баана, синове на бееротеца Ремон: „Жив е Господ, Който избави душата ми от всякакво бедствие! 10 Ако тогава този, който ми извести: „Ето Саул умря“, мислейки се за радостен вестител, аз хванах и убих в Секелаг, вместо да го възнаградя, (2 Цар 1:1) 11 то сега, когато престъпници убиха невинен човек в къщата му в неговото легло – няма ли сега да изискам кръвта му от вашата ръка и няма да ли ви изтребя от земята?“ 12 Тогава Давид отправи заповед към приближените си и те ги убиха, отсякоха ръцете и краката им и ги обесиха край водоема в Хеврон. А Йевостеевата глава взеха и погребаха в гроба на Авенир в Хеврон.

Верен

1 А когато синът на Саул чу, че Авенир бил умрял в Хеврон, ръцете му отслабнаха и целият Израил се смути. 2 А синът на Саул имаше двама военачалници. Името на единия беше Ваана, а името на другия – Рихав, синове на виротеца Римон, от вениаминовите синове – защото и Вирот се считаше към Вениамин. 3 И виротците избягаха в Гетаим и живеят там като чужденци и до днес. 4 А Йонатан, синът на Саул, имаше син, недъгав в краката. Той беше на пет години, когато дойде вестта за Саул и Йонатан от Езраел, и бавачката му го взе и избяга. И като бързаше да бяга, той падна и окуця. Името му беше Мемфивостей. 5 Тогава синовете на виротеца Римон, Рихав и Ваана, отидоха и дойдоха в горещината на деня в къщата на Исвостей, докато той си почиваше по пладне. 6 И дойдоха до средата на къщата, уж да вземат жито, и го прободоха в корема. И Рихав и брат му Ваана избягаха. 7 Когато влязоха в къщата, той лежеше на леглото си в спалнята си; и те го удариха и го убиха, и му отсякоха главата. И взеха главата му и вървяха по пътя през равнината цялата нощ. 8 И донесоха главата на Исвостей при Давид в Хеврон и казаха на царя: Ето главата на Исвостей, сина на врага ти Саул, който търсеше живота ти! Така ГОСПОД отмъсти днес за господаря ми, царя, на Саул и на потомството му! 9 А Давид отговори на Рихав и на брат му Ваана, синовете на виротеца Римон, и им каза: Жив е ГОСПОД, който изкупи живота ми от всяка беда – 10 онзи, който ми съобщи и каза: Ето, Саул е мъртъв! – и мислеше, че е донесъл добра вест – аз го хванах и го убих в Сиклаг. Това беше наградата, която му дадох за вестта. 11 Колко повече, когато безбожни мъже са убили праведен човек в собствената му къща на леглото му. Няма ли да изискам сега кръвта му от ръката ви и да ви изтребя от земята! 12 Тогава Давид заповяда на момчетата си и те ги убиха, и им отрязаха ръцете и краката, и ги окачиха при водоема в Хеврон. А главата на Исвостей взеха и я погребаха в гроба на Авенир в Хеврон.