1А Макавей и хората му, напътвани от Господа, отново превзели храма и града. (1 Мак 4:36)2Те съборили построените от чужденците жертвеници на обществените места, като сринали и стените около тях.3После очистили храма и издигнали друг жертвеник. И като изкарали огън от удари върху камък, принесли жертва след двегодишно прекъсване. Погрижили се също за кадилница и светилници и положили хлябовете на предложението.4След като сторили това, те паднали на лицата си, призовали Господа да не изпадат вече в такива неволи, но ако все пак съгрешат, Той да ги накаже милостиво и да не ги предава на богохулни и жестоки езичници.5И в същия ден, в който храмът бил осквернен от езичниците, станало и очистването на храма – на двадесет и петия ден от същия месец хаслев.6Така прекарали във веселие осем дена, както подобава на празник Шатри, и си спомнили как доскоро са празнували същия този празник Шатри като зверове в планинските пещери.7Затова те с тояги, обвити в бръшлян, с цъфнали клонки и палмови листа в ръце възхвалявали с благодарствени песни Онзи, Който спомогнал да се очисти мястото Му.8И след общо решение издали нареждане целият юдейски народ да празнува тези дни всяка година.
Властта в ръцете на Антиох Евпатор
9Такъв бил краят на Антиох, наричан Епифан.10А сега ще изложим събитията от времето на Антиох Евпатор, сина на този нечестивец, но ще се ограничим само с бедствията от войните му. (1 Мак 6:17)11След като приел царството, той поверил управлението на някой си Лизий, върховен военачалник на Келе-Сирия и Финикия,12защото Птолемей, наричан Макрон, сметнал, че е по-добре да проявява справедливост към юдеите след извършените срещу тях несправедливости, и полагал усилия да уреди нещата с тях по мирен начин.13Заради това обаче бил наклеветен от приятелите на царя пред Евпатор. И понеже навред се носел слух, че станал предател, защото изоставил поверения му от Филометор Кипър и преминал към Антиох Епифан, лишен вече от възможността да изпълнява достойно почетната си длъжност, той погълнал отрова, за да сложи край на живота си.
Битките с идумеите и с Тимотей
14А когато Горгий станал военачалник в онази област, събрал наемни войски и непрестанно водел война против юдеите.15Ала не само той, но и идумеите, които владеели укрепления на удобни места, безпокоели юдеите. Те приели при себе си изгонените от Йерусалим и започнали да водят военни действия. (1 Мак 5:1)16Тогава Макавей и неговите хора отправили молитва към Бога и Го призовали да им бъде съюзник във войната, а след това се втурнали срещу укрепленията на идумейците.17С мощно нападение превзели местата, където те се били разположили, и обърнали в бягство защитниците по стените. Като поваляли всеки, който им се изпречвал, те убили не по-малко от двадесет хиляди.18Най-малко девет хиляди обаче успели да избягат в две твърде добре укрепени кули, снабдени с всичко против обсада.19След като оставил Симон и Йосиф, а също и Закхей, с достатъчно хора, за да ги държат под обсада, самият Макавей се отправил към места, където бил по-необходим.20Но хората на Симон се оказали сребролюбци и се оставили на някои от намиращите се в кулите да ги подкупят. Щом получили седемдесет хиляди драхми, те позволили на неколцина да избягат.21За това събитие бил уведомен Макавей. Той събрал народните предводители и отправил укор, че за сребро са продали братята си, като са пуснали враговете отново да се сражават против тях.22Той предал на смърт онези, които станали предатели, и веднага след това завладял двете кули.23Оръжието в неговите ръце навред му носело успех и той погубил в двете укрепления над двадесет хиляди души.24А Тимотей, победен преди от юдеите, свикал многобройна войска от наемници, събрал и немалко конници от Мала Азия и пристигнал с намерение да покори Юдея.25Щом се появил, Макавей и хората му отправили молитва към Бога, като посипали главите си с пръст и се опасали с вретища през кръста.26Паднали на лицата си в подножието на жертвеника, те Го призовавали да бъде милостив към тях, да бъде враг на враговете им и противник на противниците, както повелява Законът. (Изх 23:22)27Щом молитвата свършила, взели оръжието и се отдалечили от града. Но когато приближили до неприятелите, те се спрели.28При изгрев слънце и едните, и другите влезли в сражение – едните освен на храбростта си залагали за успех и победа на упованието си в Господа, а другите били предвождани в боя от своята ярост.29Когато битката се разгоряла, на враговете се явили от небето петима величествени мъже на коне със златни юзди, които застанали начело на юдеите.30Двама от тях застанали отстрани на Макавей, за да го прикриват с оръжията си и да го пазят невредим, а срещу враговете изпращали стрели и мълнии, така че, изпаднали в заслепение и в пълно объркване, те се разбягали в разни посоки.31Така били избити двадесет и пет хиляди войници и шестстотин конници.32Самият Тимотей избягал в крепостта, наречена Газара, здраво изградена, а военачалник там бил Херей. (1 Мак 13:43)33Въодушевени, Макавей и хората му обсаждали тази крепост в продължение на четири дена.34Но обсадените, които били убедени в непристъпността на своята крепост, не преставали да злословят и да ги обсипват с хулни думи против Бога.35В утрото на петия ден двадесет младежи от войската на Макавей, обзети от гняв поради тези злословия, безстрашно се нахвърлили върху крепостната стена и с дива ярост убивали всеки, който им попаднел.36По техния пример и други се втурнали отвсякъде срещу защитниците, запалили кулите и горели живи злословещите сред лумналите пламъци. Други пък разбивали портите, за да пуснат останалата войска, която скоро завладяла града.37А Тимотей, потърсил укритие в една яма, съсекли заедно с брат му Херей и Аполофан.38След тези подвизи те прославили Господа с благодарствени песни, защото беше сторил толкова благодеяния на Израил и ги беше дарил с победа.