1Тогава Езекия изпрати вестоносци по цялата израилска и юдейска земя и написа писма до Ефрем и Манасия да дойдат в Господния дом в Йерусалим, за да отпразнуват Пасха на Господа, Бога на Израил.2Царят, първенците му и цялото събрание в Йерусалим решиха да отпразнуват Пасха на втория месец.3Те не можаха да я организират в определеното време, понеже нямаше още достатъчно осветени свещеници и народът не беше се събрал в Йерусалим. (Чис 9:9)4Царят и цялото събрание одобриха това.5Те решиха да разгласят решението в цял Израил – от Вирсавия до Дан, за да дойдат в Йерусалим и да празнуват Пасха на Господа, Бога на Израил, защото отдавна не бяха я празнували.6И вестоносците тръгнаха с писма от царя и първенците му по цялата израилска и юдейска земя, като казваха по заповед на царя: „Деца на Израил! Обърнете се към Господа, Бога на Авраам, Исаак и Израил! Тогава и Той ще се обърне към останалите от вас, които се избавихте от ръцете на асирийските царе.7Не бъдете като вашите бащи и братя, които извършваха беззаконие пред Господа, Бога на предците си, и Той ги предаде на изтребление, на което самите вие сте свидетели.8Не бъдете твърдоглави като бащите си! Примирете се с Господа и влезте в светилището Му, което Той освети за вечни времена, и служете на Господа, вашия Бог, за да отвърне от вас Своя гняв.9Защото, ако се обърнете към Господа, вашите братя и деца ще намерят милост сред онези, които са ги пленили, и те ще се върнат в тази страна. Господ, вашият Бог, е благ и милостив и няма да ви изостави, ако се обърнете към Него.“ (3 Цар 8:50)10И вестоносците минаваха от град на град през земята на Ефрем и Манасия, чак до Завулон, но навред им се присмиваха и подиграваха.11Само малцина от племената на Асир, Манасия и Завулон се смириха и отидоха в Йерусалим.12Но Божията десница беше над Юдея и подкрепи сърцата им, за да изпълнят според словото на Господа заповедта на царя и първенците.13И в Йерусалим се събра много народ, за да празнува празника Безквасници през втория месец, и това събрание беше твърде многобройно.14И хората се вдигнаха и премахнаха жертвениците, които бяха в Йерусалим – всички кадилни жертвеници изхвърлиха в потока Кедрон. (2 Лет 28:24)15Заклаха пасхалните агнета на четиринадесетия ден от втория месец, а свещениците и левитите се засрамиха, осветиха се и принесоха всеизгаряне в дома на Господа. (Езд 9:6)16Те застанаха по смените си според своя чин съгласно закона на Божия човек Мойсей. Свещениците ръсеха с кръв, която вземаха от ръцете на левитите.17Но понеже мнозина не бяха се осветили, левитите колеха вместо тях пасхалните агнета, за да ги посветят на Господа.18Някои от народа, най-вече от Ефремовото, Манасиевото, Исахаровото и Завулоновото племе, не се очистиха и ядоха Пасха, но не според предписанието. Но Езекия се помоли за тях и каза: „Дано Господ, Който е благ, да прости на всеки,19който с цялото си сърце търси Господа, Бога на предците си, макар да не се е очистил, както е редно пред светилището.“20И Господ послуша Езекия и прости на народа.21Така израилтяните, които се намираха в Йерусалим, празнуваха весело Безквасници седем дена. И всеки ден левитите и свещениците славеха Господа под съпровод на инструменти, свирещи в Негова чест.22А Езекия насърчаваше всички левити, които знаеха да служат добре на Господа. Ядоха седем дена, принасяха мирни жертви и славеха Господа, Бога на предците си.23Тогава всички те решиха да празнуват още седем дена. И отпразнуваха тези дни с веселие, (3 Цар 8:65)24защото юдейският цар Езекия дари на обществото хиляда телета и десет хиляди овце. И първенците също дариха хиляда телета и десет хиляди овце.25И всички се веселиха – народът на Юдея, свещениците, левитите, всички, които бяха дошли в Израил, както и пришълците в Израил и Юдея.26В Йерусалим настана голямо веселие, защото от времето на цар Соломон, Давидовия син, в Йерусалим такова нещо не се бе случвало.27Накрая свещениците и левитите станаха и благословиха народа. Техният глас беше чут от Господа и молитвата им възлезе към небесното Му обиталище.
2 Летописи 30
Верен
1И Езекия разпрати по целия Израил и Юда и писа и писма на Ефрем и Манасия да дойдат в ГОСПОДНИЯ дом в Ерусалим, за да направят пасха на ГОСПОДА, израилевия Бог.2А царят и началниците му и цялото общество в Ерусалим бяха решили да направят пасхата във втория месец[1],3понеже не можаха да я направят в онова време, защото нямаше достатъчно осветени свещеници и народът не се беше събрал в Ерусалим.4И това нещо се видя право на царя и на цялото събрание.5Затова решиха да оповестят по целия Израил, от Вирсавее до Дан, да дойдат, за да направят пасха на ГОСПОДА, Израилевия Бог, в Ерусалим, защото отдавна не я бяха празнували според предписанието.6И бързоходците отидоха с писмата от царя и началниците му по целия Израил и Юда според заповедта на царя и казаха: Синове на Израил, обърнете се към ГОСПОДА, Бога на Авраам, Исаак и Израил, и Той ще се обърне към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе.7Не бъдете като бащите си и като братята си, които престъпваха против ГОСПОДА, Бога на бащите си, и Той ги предаде на опустошение, както виждате днес.8Сега не закоравявайте врата си, като бащите си, а подайте ръка на ГОСПОДА и елате в светилището Му, което е осветил до века, и служете на ГОСПОДА, своя Бог, за да се отвърне от вас яростният Му гняв.9Защото, ако се обърнете към ГОСПОДА, братята ви и децата ви ще намерят състрадание пред тези, които са ги пленили, и ще се върнат в тази земя. Защото ГОСПОД, вашият Бог, е милостив и състрадателен и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него.10И бързоходците преминаха от град в град през земята на Ефрем и Манасия, и до Завулон, но им се присмяха и се подиграха с тях.11Но някои от Асир и Манасия, и Завулон се смириха и дойдоха в Ерусалим.12И Божията ръка беше и над Юда, за да им даде единодушно сърце да изпълнят заповедта на царя и началниците съгласно ГОСПОДНОТО слово.13И в Ерусалим се събра много народ, за да направят празника на безквасните хлябове във втория месецст. 2;, много голямо събрание.14И станаха и махнаха жертвениците, които бяха в Ерусалим, махнаха и всичките кадилни олтари и ги хвърлиха в потока Кедрон.15И заклаха пасхата на четиринадесетия ден от втория месец[2]. И свещениците и левитите се засрамиха и се осветиха[3], и внесоха всеизгаряния в ГОСПОДНИЯ дом.16И застанаха на мястото си, според чина си, съгласно закона на Божия човек Мойсей; и свещениците ръсеха кръвта, която вземаха от ръката на левитите.17Защото в събранието имаше мнозина, които не се бяха осветили, затова левитите се грижеха да заколят пасхата за всеки, който не беше чист, за да я осветят на ГОСПОДА.18Понеже голяма част от народа, мнозина от Ефрем и Манасия, Исахар и Завулон, не се бяха очистили и ядоха пасхата не според предписанието. Но Езекия се помоли за тях и каза: ГОСПОД, Благият, да прости на всекиго,19който е насочил сърцето си да търси Бога, ГОСПОДА, Бога на бащите си, дори и да не е според чистотата на светилището!20И ГОСПОД послуша Езекия и прости на народа.21И израилевите синове, които се намираха в Ерусалим, направиха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие. И левитите и свещениците славеха ГОСПОДА всеки ден, с музикални инструменти, с които свиреха на ГОСПОДА.22И Езекия говори на сърцето на всичките левити, които имаха добро знание за ГОСПОДА. И през седемте дни на празника те ядяха, като жертваха примирителни жертви и прославяха ГОСПОДА, Бога на бащите си.23И цялото събрание реши да празнува още седем дни; и празнуваха още седем дни с веселие[4].24Защото юдовият цар Езекия подари на събранието за жертви хиляда юнеца и седем хиляди глави дребен добитък и началниците подариха на събранието хиляда юнеца и десет хиляди глави дребен добитък. И много свещеници се осветиха[5].25Така се развесели цялото събрание на Юда и свещениците, и левитите, и цялото събрание на дошлите от Израил, и чужденците, които бяха дошли от израилевата земя[6] и които живееха в Юда.26И настана голямо веселие в Ерусалим[7], защото от времето на израилевия цар Соломон, сина на Давид, не беше ставало такова нещо в Ерусалим.27И свещениците, левитите, станаха и благословиха народа. И гласът им беше чут и молитвата им дойде в святото Му обиталище, в небето.