1 Царе 8:1 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Подготовка за царско служение. Израил иска цар

1 А когато Самуил остаря, постави своите синове за съдии над Израил. 2 Името на първородния му син беше Йоил, а името на втория му син – Авия; те бяха съдии във Вирсавия. 3 Но синовете му не вървяха по неговите пътища, а търсеха своята изгода: вземаха подкупи и опорочаваха правосъдието. 4 Тогава всички израилски старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама 5 и му заявиха: „Ето ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища. Затова постави ни цар, който да ни управлява, както е при другите народи.“ (Вт 17:14; Ос 13:10)

Вт 17:14Ос 13:10

6 Това нещо беше лошо в очите на Самуил – когато те настояваха: „Дай ни цар, който да ни управлява.“ Затова Самуил отправи молитва към Господа. 7 И Господ рече на Самуил: „Послушай народния глас за всичко, което ти казват; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам повече над тях. (Съд 8:22; 1 Цар 12:12) 8 Както те постъпват от времето, когато ги изведох от Египет, и до днес, като Ме изоставиха и служеха на други богове, така постъпват и с тебе. (Съд 10:13; 3 Цар 9:9) 9 Затова послушай гласа им. Но ги предупреди и им съобщи какви права има царят, който ще господарува над тях.“ 10 Самуил извести на народа, който искаше от него цар, всички тези думи на Господа. 11 Той каза също: „Ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас: той ще взема синовете ви и ще ги поставя на своите колесници като свои конници. Те ще препускат пред колесницата му. 12 Едни ще постави да му бъдат хилядници и петдесетници, други да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят бойно оръжие и всичко необходимо за колесниците му. 13 Ще взима дъщерите ви да варят миро, да готвят ястие и да пекат хляб. 14 Ще взима най-добрите от вашите ниви, лозя и маслинови градини и ще ги раздаде на слугите си. (3 Цар 21:1) 15 Ще взима десятъка от посевите ви и от лозята ви и ще го дава на евнусите си и на слугите си. 16 Ще взима слугите ви и слугините ви, най-добрите ви младежи и ослите ви и ще ги използва за своя работа. 17 Ще взима десятък от дребния ви добитък, а и самите вие ще му бъдете слуги. 18 Тогава ще завикате за помощ заради царя, когото сте си избрали, но Господ няма да ви чуе.“ 19 Обаче народът не пожела да послуша Самуил и потвърди: „Не, нека има цар над нас (1 Цар 12:12) 20 и ние ще бъдем като всички народи. Нашият цар ще ни съди, ще бъде наш предводител и ще води нашите войни.“ 21 След като Самуил изслуша всички тези думи на народа, той ги предаде на Господа. 22 А Господ каза на Самуил: „Послушай желанието им и им постави цар.“ Затова Самуил каза на израилтяните: „Разотидете се – всеки в града си.“

Верен

1 А когато Самуил остаря, той постави синовете си за съдии над Израил. 2 Името на първородния му беше Йоил, а името на втория му син – Авия. Те съдеха във Вирсавее. 3 Но синовете му не ходеха в неговите пътища, а се отклониха след печалбата и вземаха подкупи, и изкривяваха правосъдието. 4 Тогава всичките старейшини на Израил се събраха и дойдоха при Самуил в Рама. 5 И му казаха: Ето, ти остаря, а синовете ти не ходят в твоите пътища. И сега, постави над нас цар, за да ни съди като всичките народи^[1]! 6 Но това нещо се видя лошо на Самуил, че казаха: Дай ни цар, за да ни съди. И Самуил се помоли на ГОСПОДА. 7 А ГОСПОД каза на Самуил: Послушай гласа на народа за всичко, което ти казват^[2], защото не теб отхвърлиха, а Мен отхвърлиха, да не царувам над тях. 8 Според всичките дела, които извършиха от деня, когато ги изведох от Египет, чак до този ден, като Ме оставиха и служиха на други богове, така правят и на теб. 9 Затова сега послушай гласа им. Но строго ги предупреди и им покажи какво ще бъде правото на царя, който ще царува над тях. 10 Тогава Самуил изговори всичките думи на ГОСПОДА на народа, който беше поискал от него цар. 11 И каза: Такова ще бъде правото на царя, който ще царува над вас: ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си и между конниците си и те ще тичат пред колесниците му. 12 И ще си определя хилядници и петдесетници, и такива, които да орат земята му, и да жънат жетвата му, и да изработват военните му оръжия и принадлежностите на колесниците му. 13 Ще взема и дъщерите ви за масловарки и готвачки, и пекарки. 14 И от нивите ви, лозята ви и маслинените ви градини ще взема най-добрите и ще ги дава на слугите си. 15 И от посевите ви и от лозята ви ще взема десятък и ще го дава на скопците си и на слугите си. 16 И слугите ви и слугините ви, и най-добрите ви младежи, и магаретата ви ще взема и ще ги употребява за работата си. 17 От стадата ви ще взема десятък и вие ще му бъдете слуги. 18 И в онзи ден ще извикате заради царя си, когото сте си избрали, но ГОСПОД няма да ви чуе в онзи ден. 19 Но народът отказа да послуша гласа на Самуил и каза: Не, нека има цар над нас, 20 за да бъдем и ние като всичките народи и за да ни съди нашият цар и да излиза пред нас, и да води битките ни^[3]! 21 И Самуил изслуша всичките думи на народа и ги каза в ушите на ГОСПОДА. 22 И ГОСПОД каза на Самуил: Послушай гласа имст. 7; и им постави цар. И Самуил каза на израилевите мъже: Идете си, всеки в града си.