1След това Самуил каза на Саул: „Господ ме изпрати да те помажа за цар над Неговия народ, над Израил; сега чуй думите на Господа. (1 Цар 10:1)2Така каза Господ Вседържител: „Аз наблюдавах онова, което Амалик стори на Израил, как застана на пътя му, когато той идваше от Египет.“ (Изх 17:14; Вт 25:17)3Иди сега и порази Амалик[1] и изтреби всичко негово[2]; не го щади, а предай на смърт мъже и жени, деца и кърмачета, волове и овце, камили и осли.“4Тогава Саул призова народа и го преброи в Телаим. Оказаха се двеста хиляди израилтяни пешаци, а освен това десет хиляди от племето на Юда.5Саул се придвижи до града на Амалик и постави засада в долината.6Саул каза на кинейците: „Идете, отделете се, напуснете амаликитците, за да не ви изтребя с тях, понеже вие се държахте благосклонно към всички израилтяни, когато идваха от Египет.“ И така, кинейците се отделиха от амаликитците.7Тогава Саул разби Амалик от Хавила до местността Сур, която се намира срещу Египет.8Той хвана жив амаликитския цар Агаг, а целия народ изтреби с меч[3].9Но Саул и народът пощадиха Агаг и най-доброто от едрия добитък, от угоените животни и агнетата – те изобщо не искаха да изтребят всичко, което беше добро, а изтребиха всичко лошо и нищожно.10И словото на Господа беше отправено към Самуил:11„Разкайвам се, че поставих Саул за цар, понеже той се отвърна от Мене и не изпълни Моите заповеди.“ Натъжи се Самуил и цяла нощ призоваваше Господа. (Бит 6:6; 1 Цар 15:35)12А рано сутринта Самуил стана и тръгна да пресрещне Саул. На Самуил беше известено, че Саул е ходил на Кармил и там си е поставил паметник, а оттам се е върнал и е отишъл в Галгал.13Когато Самуил дойде при Саул, Саул му каза: „Благословен да си от Господа. Изпълних заповедта на Господа.“14Но Самуил попита: „Какво е това блеене на овце в ушите ми и този рев на добитък, който чувам?“15Саул отговори: „Докараха ги от Амалик, защото народът пощади най-доброто от дребния и едрия добитък за жертвоприношение на Господа, твоя Бог; а другото изтребихме.“16Самуил каза на Саул: „Стига! Ще ти известя какво ми каза Господ нощес.“ Саул му отговори: „Казвай.“17Самуил запита: „Нима ти не се имаше за незначителен, когато стана вожд на Израилевите племена и Господ те помаза за цар над Израил?18Господ те изпрати на път и заповяда: „Иди, предай на унищожение нечестивите амаликитци и воювай против тях, докато ги изтребиш.“19Защо тогава ти не послуша Господния глас, а се хвърли по плячка и извърши зло пред очите на Господа?“20Саул отговори на Самуил: „Но аз послушах Господния глас, поех, където ме изпрати Господ, доведох амаликския цар Агаг и изтребих амаликитците.21А от плячката, дребен и едър добитък, народът взе най-доброто от това, което трябва да бъде унищожено, за да принесе в Галгал жертва на Господа, твоя Бог.“22Но Самуил възрази: „Нима всеизгарянията и жертвите са толкова приятни на Господа, колкото послушанието спрямо Господния глас? Наистина, послушанието е по-добро от жертвата и покорността – по-добра от тлъстината на овните. (Ис 1:11; Ос 6:6)23Защото непокорството е също грях като магьосничеството и упорството е също като нечестието и идолопоклонството. Тъй като ти пренебрегна словото на Господа, затова и Той те отхвърля, за да не бъдеш цар.“24Тогава Саул каза на Самуил: „Съгреших, понеже наруших заповедта на Господа и твоите наставления, но се уплаших от народа и послушах желанието му.25А сега, прости ми моя грях и се върни с мене, за да се поклоня на Господа.“26Но Самуил заяви на Саул: „Няма да се върна с тебе, защото ти пренебрегна словото на Господа и Господ те отхвърли, за да не бъдеш цар над Израил.“ (3 Цар 11:11; Ос 13:11)27А когато Самуил се обърна да си отиде, Саул хвана края на мантията му и тя се скъса.28Тогава Самуил каза: „Така днес Господ изтръгва Израилското царство от тебе и го дава на друг, който е по-добър от тебе. (1 Цар 28:17; 2 Цар 3:9; 3 Цар 11:30)29Той, Славата на Израил, нито лъже, нито се разкайва. Той не е човек, за да се разкайва.“ (Чис 23:19)30Саул отвърна: „Съгреших. Но окажи ми сега чест пред старейшините на моя народ и пред Израил – тръгни с мене, за да се поклоня пред Господа, твоя Бог.“31Самуил тръгна след Саул и Саул се поклони пред Господа.32След това Самуил заповяда: „Доведете пред мене амаликитския цар Агаг.“ Агаг дойде при него във вериги[4]. Тогава Агаг каза: „Навярно горчивината на смъртта е отминала.“33Но Самуил каза: „Както мечът ти е лишавал жени от деца, така и майка ти между жените ще бъде лишена от деца.“ След това Самуил съсече на части Агаг пред Господа в Галгал.34Тогава Самуил тръгна за Рама, а Саул потегли към дома си в Гива Саулова.35Самуил вече не видя Саул до деня на смъртта си, но тъгуваше за него, защото Господ беше се разкаял, че беше поставил Саул за цар над Израил.
1 Царе 15
Верен
1И Самуил каза на Саул: ГОСПОД ме изпрати да те помажа за цар над народа Му, над Израил; затова чуй сега гласа на ГОСПОДНИТЕ думи.2Така казва ГОСПОД на Войнствата: Спомних си какво направи Амалик на Израил, как застана на пътя му, когато Израил идваше от Египет.3Иди сега и разбий Амалик, и изпълни над него проклятието. Не го щади, а убий от мъж до жена, от дете до кърмаче, от говедо до овца, от камила до магаре.4И Саул свика народа и го преброи в Телем, и беше двеста хиляди пешаци и десет хиляди мъже от Юда.5И Саул дойде до един град на амаличаните и постави засада в долината.6И Саул каза на кенейците: Идете, отделете се, слезте отсред амаличаните, за да не ви унищожа с тях; защото вие показахте добрина към всичките израилеви синове, когато идваха от Египет. И кенейците се отделиха отсред амаличаните.7И Саул разби амаличаните от Евила до пътя към Сур, който е срещу Египет.8И хвана жив Агаг, царя на амаличаните, и изпълни проклятието над целия народ с острието на меча[1].9Но Саул и народът пощадиха Агаг и най-доброто от дребния добитък и говедата, угоените, агнетата и всичко, което беше добро, и не искаха да изпълнят над тях проклятието. А над всичкия добитък, който беше негоден и слаб, над него изпълниха проклятието.10Тогава ГОСПОДНОТО слово беше към Самуил и каза:11Разкаях се, че поставих Саул за цар[2], понеже той се отвърна след Мен и не изпълнява заповедите Ми. И Самуил се натъжи и вика към ГОСПОДА цяла нощ.12И на сутринта Самуил стана рано, за да посрещне Саул. И съобщиха на Самуил и казаха: Саул дойде в Кармил, и ето, издигна си паметник и се върна и слезе в Галгал.13И Самуил дойде при Саул и Саул му каза: Благословен да си от ГОСПОДА! Изпълних ГОСПОДНОТО слово!14Но Самуил каза: Какво е тогава това блеене на овце в ушите ми и мучене на говеда, което чувам?15А Саул каза: Докараха ги от амаличаните, защото народът пощади най-доброто от овцете и говедата, за да пожертва на ГОСПОДА, твоя Бог; а над останалите изпълнихме проклятието.16Тогава Самуил каза на Саул: Почакай и ще ти кажа какво ми говори ГОСПОД тази нощ. А той му каза: Говори!17И Самуил каза: Не стана ли ти глава на израилевите племена, когато беше малък в собствените си очи? И ГОСПОД те помаза за цар над Израил.18И ГОСПОД те изпрати на път и каза: Иди и изпълни проклятието над грешниците, амаличаните, и воювай срещу тях, докато ги унищожиш.19Защо тогава ти не послуша ГОСПОДНИЯ глас, а се нахвърли върху плячката и извърши зло пред ГОСПОДА?20А Саул каза на Самуил: Аз послушах ГОСПОДНИЯ глас и отидох по пътя, по който ГОСПОД ме изпрати, и доведох Агаг, царя на амаличаните, и изпълних проклятието над амаличаните.21Но народът взе от плячката овце и говеда, най-добрите от поставеното под проклятие, за да пожертва на ГОСПОДА, твоя Бог, в Галгал.22И Самуил каза: ГОСПОД наслаждава ли се на всеизгарянията и жертвите колкото на послушанието на ГОСПОДНИЯ глас? Ето, послушанието е по-добро от жертвата и покорството – от тлъстината на овни.23Защото непокорството е като греха на окултизма и упорството – като безбожие и идолопоклонство. Понеже ти отхвърли ГОСПОДНОТО слово, и Той отхвърли теб като цар.24Тогава Саул каза на Самуил: Съгреших, че престъпих заповедта на ГОСПОДА и твоите думи, защото се уплаших от народа и послушах гласа му.25И сега, прости, моля те, греха ми и се върни с мен, за да се поклоня на ГОСПОДА.26Но Самуил каза на Саул: Няма да се върна с теб, защото ти отхвърли ГОСПОДНОТО слово и ГОСПОД отхвърли теб като цар на Израилст. 23;.27И когато Самуил се обърна, за да си отиде, Саул сграбчи края на мантията му и той се откъсна.28Тогава Самуил му каза: Днес ГОСПОД откъсна израилевото царство от теб и го даде на ближния ти, който е по-добър от теб.29А и Силният на Израил няма да излъже и няма да се разкае, защото Той не е човек, че да се разкайва.30А той каза: Съгреших[3]; но почети ме сега, моля те, пред старейшините на народа ми и пред Израил и се върни с мен, за да се поклоня на ГОСПОДА, твоя Бог.31И Самуил се върна след Саул и Саул се поклони на ГОСПОДА.32Тогава Самуил каза: Доведете ми тук Агаг, царя на амаличаните. И Агаг дойде при него весело и Агаг си казваше: Положително горчивината на смъртта е отминала.33Но Самуил каза: Както мечът ти е обезчадил жени, така и твоята майка да се обезчади между жените! И Самуил съсече Агаг пред ГОСПОДА в Галгал.34И Самуил отиде в Рама, а Саул отиде в дома си в Гавая Саулова.35И Самуил не видя повече Саул до деня на смъртта си, но Самуил скърбеше за Саул; а ГОСПОД се разкая, че беше направил Саул цар над Израил[4].