1Дори да говоря всички човешки езици, а и ангелските, ако нямам любов, аз съм като бездушно звънтяща мед или ечащ цимбал.2Дори да имам пророческа дарба и да владея всички тайни и цялото знание, дори да имам толкова силна вяра, че и планини да премествам, ако нямам любов, нищо не съм. (Мт 17:20; Мт 21:21; Мк 11:23)3Дори да раздам всичко, което притежавам, да предам и тялото си, за да бъда изгорен на клада[1], ако нямам любов, нищо не ми е от полза.4Любовта е дълготърпелива, пълна с доброта, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, (Рим 13:10)5не безчинства, не търси своята изгода, не се дразни, не е злопаметна,6не се радва на несправедливостта, а се радва на правдата,7всичко прощава, на всичко се доверява, на всичко се надява, всичко претърпява.8Любовта никога не умира. Ако има пророчества, те ще престанат, ако се говорят езици, ще замлъкнат, ако е знание, ще изчезне,9защото нашите знания са откъслечни и пророчествата ни са откъслечни,10но когато дойде съвършенството, тогава тази откъслечност ще изчезне.11Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете преценявах, но когато станах мъж, изоставих детското.12Защото сега гледаме смътно, като в огледало[2], а тогава ще гледаме лице в лице; сега зная откъслечно, а тогава ще узная в пълнота, както и Бог ме позна. (Бит 32:31; 2 Кор 5:7)13А сега остават тези три неща: вярата, надеждата и любовта, но най-велика от тях е любовта.
1 Коринтяни 13
Верен
1Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.2И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.3И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва.4Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,5не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло,6не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,7всичко премълчава, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко търпи.8Любовта никога не преминава; обаче пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще се прекрати.9Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме,10но когато дойде съвършеното, тогава това, което е частично, ще се прекрати.11Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското.12Защото сега виждаме неясно, като в огледало[1], а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат.13И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта.