Съдии 21:8 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Грижа за запазване на Вениаминовото племе

1 Израилтяните се заклеха в Масифа с думите: „Никой от нас да не дава дъщеря си за жена на човек от Вениаминовото племе.“ 2 Но народът дойде във Ветил. Там всички седяха пред Бога чак до вечерта и заплакаха горко със силен глас 3 с думите: „Господи, Боже Израилев! Защо стана това в Израил – днес изчезна едно цяло Израилско племе?“ 4 На другия ден народът стана рано, издигна жертвеник във Ветил и бяха принесени всеизгаряния и мирни жертви. 5 Тогава израилтяните запитаха: „От всичките Израилеви племена кой не беше дошъл на събранието на цялото общество пред Господа?“ Защото велико проклятие беше отправено срещу онези, които не бяха дошли на събранието пред Господа в Масифа. Заедно с това беше определено, че такива ще бъдат предадени на смърт. 6 Но израилтяните се съжалиха над братското си Вениаминово племе и казаха: „Днес беше отсечено едно племе от Израил. 7 Как да постъпим с оцелелите от тях относно жените, тъй като сме се заклели пред Господа да не им даваме дъщерите си за жени?“ 8 Затова пак казаха: „От Израилевите племена кой не беше дошъл на събранието, кой не е дохождал пред Господа в Масифа?“ Оказа се, че никой от Явис Галаадски не бе дошъл на събранието в стана пред Господа. 9 Защото, след като преброиха хората, участвали в това събрание, оказа се, че не е имало нито един от жителите на Явис Галаадски. 10 Затова израилската общност изпрати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и им беше заповядано: „Отидете и поразете с меч жителите на Явис Галаадски заедно с жените и децата. 11 Ето какво трябва да направите – избийте всеки мъж и всяка жена, която е познала мъжко легло^[1].“ (Чис 31:17) 12 Между жителите на Явис Галаадски се намериха четиристотин девойки, непознали мъжко легло. Те бяха доведени в стана при Силом, който е в ханаанската земя. 13 Тогава цялото Израилско общество изпрати представители да преговарят с вениаминците, които бяха в скалата Римон, и да им обявят мир. 14 Така вениаминците се завърнаха при израилтяните и им бяха дадени за жени оцелелите живи изсред жените на Явис Галаадски. Но се оказа, че те не стигаха. 15 А народът жалеше за Вениаминовото племе – затова, че Господ е допуснал да се накърни целостта на Израилевите племена. 16 Тогава старейшините на Израилското общество разсъждаваха: „Какво да направим за оцелелите вениаминци по отношение на жени за тях, понеже жените от Вениаминовото племе са избити?“ 17 И казаха още: „Наследствената земя нека остане за оцелелите вениаминци, за да не изчезне едно племе от Израил. 18 Но ние не можем да им дадем за жени от нашите дъщери, защото израилтяните се заклеха с думите: „Проклет да е този, който даде жена на мъже от Вениаминовото племе!“ 19 Затова решиха: „Ето всяка година в Силом се провежда празник, посветен на Господа, на север от Ветил и на изток от пътя, който отива от Ветил към Сихем, както и на юг от Левона.“ 20 Ето защо заповядаха на вениаминците: „Идете, скрийте се в лозята 21 и гледайте, когато излязат силомските девойки да играят на хоро, изскочете от лозята и всеки да си грабне за жена по една от силомските девойки. След това се върнете във Вениаминовата земя. 22 Ако бащите на тези девойки дойдат при нас и започнат да спорят, ние ще им кажем: „Бъдете снизходителни към вениаминците заради нас, понеже през войната ние не запазихме за всеки от тях жена, а и вие не им дадохте – така че сега вие не сте виновни.“ 23 Вениаминците постъпиха точно така и според броя си взеха жени от танцуващите на хорото девойки, отвлечени от тях. След това си тръгнаха, отново се завърнаха в земята си, получена в наследство, изградиха градове и заживяха в тях. 24 Тогава израилтяните се разотидоха оттам – всеки в племето си и в рода си, оттам всеки замина за земята си, получена в наследство. 25 В онези дни в Израил още нямаше цар – всеки правеше това, което смяташе за правилно. (Съд 17:6)

Верен

1 А израилевите мъже се бяха заклели в Масфа и бяха казали: Никой от нас да не даде дъщеря си на вениаминците за жена! 2 И народът дойде във Ветил и остана там пред Бога до вечерта, и издигна гласа си, и плака горчиво. 3 И казаха: ГОСПОДИ, Боже на Израил, защо стана това в Израил, така че днес да липсва едно племе в Израил? 4 И на следващия ден народът стана рано и издигна там олтар, и принесе всеизгаряния и примирителни жертви. 5 И израилевите синове казаха: Кой измежду всичките израилеви племена не се изкачи в събранието при ГОСПОДА? Защото бяха дали голяма клетва относно онзи, който не би дошъл при ГОСПОДА в Масфа, и бяха казали: Непременно да се умъртви! 6 И израилевите синове заскърбиха за брат си Вениамин и казаха: Днес се отсече едно племе от Израил! 7 Какво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, след като се заклехме в ГОСПОДА да не им даваме жени от нашите дъщери? 8 И казаха: Кой от израилевите племена не се е изкачил при ГОСПОДА в Масфа? И ето, никой от Явис-Галаад не беше дошъл на събранието в стана. 9 И народът се преброи, и ето, там нямаше нито един от жителите на Явис-Галаад. 10 И обществото изпрати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и им заповядаха, и казаха: Идете и избийте жителите на Явис-Галаад с острието на меча – и жените и децата! 11 И ето какво да направите: да изпълните проклятието над всеки от мъжки пол и над всяка жена, която е познала мъжко легло. 12 И те намериха между жителите на Явис-Галаад четиристотин момичета, девици, които не бяха познали мъж в мъжко легло, и ги доведоха в стана в Сило, който е в ханаанската земя. 13 И цялото общество изпрати да говорят на вениаминовите синове, които бяха на канарата Римон, и им провъзгласиха мир. 14 И в онова време Вениамин се върна и те им дадоха жените, които бяха оставили живи от жените на Явис-Галаад; но пак не им бяха достатъчно. 15 И народът се смили над Вениамин, понеже ГОСПОД беше направил пролом в израилевите племена. 16 Тогава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като жените от Вениамин загинаха? 17 И казаха: Трябва да има наследство за оцелелите от Вениамин, за да не загине едно племе от Израил. 18 Ние обаче не можем да им дадем жени от нашите дъщери, защото израилевите синове се заклеха и казаха: Проклет, който даде жена на вениаминците! 19 Тогава казаха: Ето, всяка година има празник на ГОСПОДА в Сило, който е на север от Ветил, към изгрев слънце от пътя, който се изкачва от Ветил към Сихем, и на юг от Левона. 20 И те заповядаха на вениаминовите синове и казаха: Идете и залегнете в лозята, 21 и гледайте; и ето, когато силоанските дъщери излязат да играят танци, тогава излезте от лозята, и си отвлечете всеки за себе си жена от силоанските дъщери, и си идете във вениаминовата земя. 22 И когато бащите им или братята им дойдат да ни се оплачат, ние ще им кажем: Бъдете милостиви към тях заради нас, понеже в битката не задържахме жена за всекиго; а сега не сте им дали вие, че да сте виновни! 23 И вениаминовите синове направиха така и си взеха жени според броя си от танцуващите, които отвлякоха. После отидоха и се върнаха в наследството си, и построиха градовете, и живееха в тях. 24 И в онова време израилевите синове си отидоха оттам, всеки в племето си и в рода си; отидоха си оттам, всеки в наследството си. 25 В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше, каквото му се виждаше добро.