1Тогава потеглиха за битка всички израилтяни и цялото общество от Дан до Вирсавия и галаадската земя се събра като един човек пред Господа в Масифа.2Вождовете на целия народ, на всички Израилеви племена – четиристотин хиляди въоръжени с мечове мъже пешаци, се представиха пред събранието на Божия народ. (Съд 20:17)3Вениаминците чуха, че израилтяните отишли в Масифа. Израилтяните попитаха: „Разкажете ни как стана това зло?“4В отговор левитът, мъж на убитата жена, каза: „Дойдох с наложницата си в Гива от Вениаминовото племе, за да пренощуваме.5А мъжете на Гива се вдигнаха против мене и заради мене обсадиха къщата през нощта. Имаха намерение мене да убият, а наложницата ми измъчиха така, че тя умря.6Затова аз взех наложницата си, разсякох я и я разпратих по всички области на Израил, понеже те извършиха срамно дело и безумие в Израил.7Ето всички вие, израилтяни, разгледайте това деяние и вземете решение!“8Тогава целият народ застана като един човек и каза: „Никой няма да отиде в шатрата си, нито някой ще се върне у дома си.9Ето какво ще направим сега с Гива – да тръгнем на битка с нея по жребий!10От всички Израилеви племена ще вземем по десет от сто мъже, по сто на хиляда и по хиляда на десет хиляди. Те трябва да се грижат за изхранването на народа, който ще тръгне против Гива във Вениаминовото племе, за да я накаже за безумието, което е извършила против Израил.“11И така, всички израилтяни се събраха единодушно като един човек против този град.12Израилевите племена изпратиха мъже да кажат на цялото Вениаминово племе: „Какво е това зло, което е извършено у вас?13Предайте ония от скверната сган, живеещи в Гива! Ние ще ги убием и ще изкореним това зло от Израил.“ Но вениаминците отказаха да се вслушат в гласа на съплеменниците си, израилтяните.14Тогава вениаминците напуснаха градовете си и се събраха в Гива, за да тръгнат на битка с израилтяните.15И в онзи ден вениаминците, които дойдоха от градовете, наброяваха двадесет и шест хиляди въоръжени с мечове мъже, освен жителите на Гива, които наброяваха седемстотин отбрани мъже.16Между тях имаше седемстотин отбрани мъже, които бяха левичари – те всички безпогрешно хвърляха камъни с прашки с точност до косъм.17А израилтяните, без вениаминците, бяха на брой четиристотин хиляди въоръжени с мечове мъже – всички те бяха обучени за водене на война.18Тогава израилтяните тръгнаха и отидоха във Ветил[1], и се допитаха до Бога: „Кой от нас да излезе първи на бой против вениаминците?“ И Господ отговори: „Юдовото племе да бъде първо!“ (Съд 1:1)19На сутринта израилтяните станаха и се разположиха на стан пред Гива.20Тук израилтяните се придвижиха за битка с вениаминците, като се подредиха в боен ред пред Гива.21А вениаминците излязоха от Гива и в онзи ден повалиха на земята двадесет и две хиляди израилтяни.22Но Израилското воинство придоби кураж и отново се подреди в боен ред на онова място, където се бяха опълчили първия ден.23Защото израилтяните бяха ходили и плакали в светилището пред Господа до вечерта и бяха се допитали до Господа: „Да тръгнем ли отново за битка с потомците на нашия брат Вениамин?“ Господ беше казал: „Тръгнете против тях.“24И така, на втория ден израилтяните се придвижиха близо до вениаминците.25На втория ден Вениаминовото племе потегли от Гива против израилтяните и повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от тях въоръжени с мечове.26Тогава отново всички израилтяни, целият народ, потеглиха за битка и дойдоха във Ветил. Тук те оплакваха поражението си пред Господа, престояха, постиха онзи ден до вечерта и принесоха пред Господа всеизгаряния и мирни жертви. (И Н 7:6)27Израилтяните се допитаха до Господа – в онези дни там беше ковчегът на Божия завет28и пред него стоеше Финеес, син на Елеазар, син на Аарон, – казвайки: „Да тръгнем ли отново за битка с потомците на нашия брат Вениамин или не?“ Господ каза: „Тръгнете. Утре ще ги предам под властта ви.“29Тогава израилтяните поставиха засада около Гива. (И Н 8:4)30На третия ден израилтяните тръгнаха на битка против вениаминците и както преди се подредиха в боен ред пред Гива.31Вениаминците се опълчиха против тях и се отдалечиха от града. Както и преди те започнаха да избиват хора по пътищата, един от които води за Ветил, а друг за Гива, през полето, така че избиха около тридесет мъже израилтяни. (И Н 8:6; И Н 8:16)32Затова вениаминците си казаха: „Те падат пред нас, както и преди.“ А израилтяните бяха казали: „Ще побегнем от тях и ще ги измамим, за да се отдалечат от града към пътищата.“33Тогава всички израилтяни се придвижиха от мястото си и се подредиха готови за битка, във Ваал-Тамар. израилски воини от засадата се спуснаха от мястото си западно от Гива.34Срещу Гива се опълчиха десет хиляди отбрани мъже от цял Израил и почна ожесточена битка. Но вениаминците не знаеха, че ще ги сполети беда.35Господ порази вениаминците пред израилтяните и в онзи ден израилтяните избиха от вениаминците двадесет и пет хиляди и сто въоръжени с мечове воини.36Вениаминците разбраха, че са разбити, защото израилтяните отстъпиха пред вениаминците, понеже се надяваха на засадата, която бяха поставили срещу Гива.37Воините от засадата се устремиха и щурмуваха Гива. Те навлязоха в града и поразиха с меч всички.38Израилтяните си бяха определили заедно със засадата също и знак – когато се издигне дим от града, тогава да нападнат.39Когато израилтяните отстъпиха от полесражението и вениаминците започнаха да поразяват и убиха около тридесет мъже израилтяни, защото си казваха: „Отново падат пред нас, както и в предишните битки“,40– тогава от града започна да се издига дим като стълб. Вениаминците погледаха назад и ето – от целия град се издигаше дим към небето. (И Н 8:20)41Тогава израилтяните се върнаха, а вениаминците се уплашиха, понеже видяха, че ги е сполетяло бедствие.42Затова вениаминците побягнаха от израилтяните по пътя за пустинята, но вражеската войска ги преследваше по петите, а онези, които излизаха от градовете, ги избиваха там.43Така те обкръжиха вениаминците и ги преследваха и поразяваха от Ноха до самата източна страна на Гива.44От вениаминците паднаха убити осемнадесет хиляди мъже – всички те бяха храбри мъже.45Оцелелите се обърнаха и побягнаха към пустинята, към скалата Римон. От тях израилтяните съсякоха по пътищата пет хиляди мъже, после ги преследваха до Гидом и от тях убиха още две хиляди мъже.46А всички вениаминци, които паднаха убити онзи ден, бяха двадесет и пет хиляди въоръжени с мечове мъже – все храбри мъже.47Само шестстотин мъже успяха да избягат към скалата Римон в пустинята, където останаха четири месеца.48А израилтяните се върнаха обратно към областта на вениаминците и ги поразиха с меч – и хората в града, и добитъка, и всичко, каквото се намери. Те изгориха с огън всички градове, разположени по пътя.
Съдии 20
Верен
1И всичките израилеви синове излязоха и цялото общество, от Дан до Вирсавее и галаадската земя, се събра като един човек пред ГОСПОДА в Масфа.2И началниците на целия народ, на всичките израилеви племена, се представиха в събранието на Божия народ – четиристотин хиляди мъже пешаци, които теглеха меч.3А вениаминовите синове чуха, че израилевите синове се изкачили в Масфа. И израилевите синове казаха: Разкажете ни как стана това зло[1]!4Тогава левитът, мъжът на убитата жена, отговори и каза: Дойдох в Гавая, която принадлежи на Вениамин, аз и наложницата ми, за да пренощуваме.5И гавайските мъже се вдигнаха против мен и през нощта заобиколиха къщата заради мен. Възнамеряваха да ме убият, а наложницата ми изнасилиха, така че умря.6Тогава взех наложницата си и я разсякох на парчета, и я изпратих по цялата земя на израилевото наследство; защото те извършиха развратно и позорно нещо в Израил.7Ето, всички вие сте израилеви синове – дайте тук мнението и съвета си!8Тогава целият народ стана като един човек и каза: Никой от нас няма да отиде в шатрата си и никой от нас няма да се върне в дома си,9а ето сега какво ще направим на Гавая: ще отидем срещу нея по жребий.10И ще вземем по десет мъже на сто от всичките израилеви племена и по сто на хиляда, и по хиляда на десет хиляди, за да донесат храна на народа, така че като стигнат в Гавая Вениаминова, да ѝ направят според цялото безумие, която е извършила в Израилст. 6;.11И всичките израилеви мъже се събраха срещу града, обединени като един човек.12Тогава израилевите племена изпратиха мъже по всички вениаминови родове да кажат: Какво е това зло, което се е извършило между васст. 3;?13Затова сега, предайте хората, злите мъже[2] от Гавая, за да ги умъртвим и да отмахнем злото от Израил! Но вениаминовите синове не поискаха да послушат гласа на братята си, израилевите синове.14И вениаминовите синове се събраха от градовете си в Гавая, за да излязат на бой срещу израилевите синове.15И в същия ден вениаминовите синове от градовете се преброиха: двадесет и шест хиляди мъже, които теглеха меч, освен жителите на Гавая, които се преброиха: седемстотин избрани мъже.16От целия този народ седемстотин избрани мъже бяха леваци; всеки хвърляше камък на косъм и не пропускаше.17И израилевите мъже без Вениамин се преброиха: четиристотин хиляди мъже, които теглеха меч; всички те бяха мъже, годни за война.18И израилевите синове станаха и се изкачиха във Ветил, и се допитаха до Бога и казаха: Кой от нас да се изкачи пръв на бой срещу вениаминовите синове? И ГОСПОД каза: Юда да се изкачи пръв.19И израилевите синове станаха на сутринта и се разположиха на стан срещу Гавая.20И израилевите мъже излязоха на бой срещу Вениамин и израилевите мъже се строиха за бой срещу тях при Гавая.21Тогава вениаминовите синове излязоха от Гавая и в онзи ден простряха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израил.22Но народът, израилевите мъже, се насърчиха и отново се строиха за бой на мястото, където се бяха строили първия ден.23И израилевите синове се изкачиха и плакаха пред ГОСПОДА до вечерта, и се допитаха до ГОСПОДА и казаха: Да изляза ли отново на бой срещу синовете на брат си Вениамин? И ГОСПОД каза: Изкачете се срещу него.24И на втория ден израилевите синове се приближиха до вениаминовите синове.25И на втория ден Вениамин излезе от Гавая срещу тях и простряха на земята още осемнадесет хиляди мъже от израилевите синовест. 21;; всички те теглеха меч.26Тогава всички израилеви синове и целият народ се изкачиха и дойдоха във Ветил[3], и плакаха, и останаха там пред ГОСПОДА, и постиха онзи ден до вечерта[4]. И принесоха всеизгаряния и примирителни жертви пред ГОСПОДА.27И израилевите синове се допитаха до ГОСПОДА – защото през онези дни ковчегът на Божия завет беше там28и Финеес, синът на Елеазар, син на Аарон, стоеше пред него през онези дни, за да служи – и казаха: Да изляза ли отново на бой срещу синовете на брат си Вениамин, или да престана? И ГОСПОД каза: Изкачете се, защото утре ще го предам в ръката ти.29Тогава Израил постави засада около Гавая.30И на третия ден израилевите синове се изкачиха срещу вениаминовите синове и се строиха срещу Гавая както другите пъти.31И вениаминовите синове излязоха срещу народа и се отдалечиха от града, и започнаха както другите пъти да убиват някои от народа, около тридесет израилеви мъже, по пътищата, единият от които отива към Ветил, а другият – през полето към Гавая.32И вениаминовите синове казаха: Те падат пред нас както преди. А израилевите синове казаха: Да побегнем и да ги отдалечим от града по пътищата.33Тогава всичките израилеви мъже станаха от мястото си и се строиха във Ваал-Тамар, докато израилевата засада изскочи от мястото си от ливадата на Гавая.34И десет хиляди избрани мъже от целия Израил дойдоха срещу Гавая и битката се ожесточи; онези обаче не знаеха, че злото ги постигаше.35И ГОСПОД разби Вениамин пред Израил, и в онзи ден израилевите синове простряха двадесет и пет хиляди и сто мъже от Вениамин; всички те теглеха меч.36И вениаминовите синове видяха, че бяха победени. И израилевите мъже дадоха място на вениаминците, тъй като разчитаха на засадата, която бяха поставили срещу Гавая.37И засадата побърза и нападна Гавая и засадата отиде и порази целия град с острието на меча.38А израилевите мъже си бяха определили знак със засадата, те да направят да се издигне от града голям димен стълб.39И израилевите мъже се обърнаха в битката и Вениамин започна да убива някои от израилевите синове, около тридесет мъже, защото казаха: Наистина те падат пред нас както в първата битка.40Тогава облакът започна да се издига от града в димен стълб и Вениамин се обърна, и ето, целият град се издигаше в пламъци към небето.41Тогава израилевите мъже се обърнаха и вениаминовите мъже се ужасиха, защото видяха, че злото ги беше постигнало.42И те обърнаха гръб пред израилевите мъже по пътя към пустинята, но битката ги застигна; и онези, които излизаха от градовете, ги обкръжаваха и ги избиваха.43Те обкръжиха Вениамин, гониха го и го тъпкаха без почивка чак срещу Гавая към изгрев слънце.44И от Вениамин паднаха осемнадесет хиляди мъже; всички те бяха храбри мъже.45Тогава се обърнаха и побягнаха към пустинята на канарата Римон; и израилевите синове събраха от тях остатък от пет хиляди мъже по пътищата и ги гониха до Гидом, и избиха от тях две хиляди мъже.46Така всичките, които паднаха в онзи ден от Вениамин, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които теглеха меч; всички те бяха храбри мъже.47А шестстотин мъже се обърнаха и побягнаха към пустинята на канарата Римон, и останаха на канарата Римон четири месеца.48И израилевите мъже се върнаха към вениаминовите синове и ги поразиха с острието на меча – от мъжете на всеки град до добитъка, и всичко, което намериха. И всички градове, които намериха, запалиха с огън.