Рут 3:3 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Съветът на Ноемин към Рут

1 Нейната свекърва Ноемин и каза: „Дали да не потърся за тебе спокоен дом, за да добруваш? 2 Ето Вооз, при слугините на когото ти беше, не е ли наш роднина? Тази вечер той вее ечемик на гумното. 3 Затова ти се умий, помажи се, премени се и слез на гумното, но гледай той да не те забележи, докато не свърши да яде и пие. 4 А когато си ляга да спи, намери мястото, където си ляга. Тогава открий завивката откъм краката му и легни там. Той ще ти каже какво да правиш.“ 5 Рут и отвърна: „Ще изпълня всичко, което ми нареди.“

Рут и Вооз

6 И тя слезе на гумното и изпълни всичко, което и поръча нейната свекърва. 7 След като Вооз яде, пи и развесели сърцето си, отиде да спи до купа ечемик. Тогава тя тихо пристъпи, отметна завивката откъм краката му и легна там. 8 Посреднощ той се стресна, повдигна се и ето откъм краката му лежи жена. 9 Тогава той викна: „Коя си ти?“ Тя отговори: „Аз съм Рут, твоя слугиня, окажи закрила над твоята слугиня, защото си ми роднина.“ 10 Вооз каза: „Благословена да си от Господа, дъще моя! Сега ти извърши по-добро дело, отколкото преди, като не отиде да търсиш младежи, бедни или богати. (Рут 2:11) 11 Затова не бой се, дъще моя! Аз ще направя за тебе всичко, за което ти ме помоли, защото целият мой народ в града знае, че ти си силна жена. 12 Макар да е вярно, че съм ти роднина, имащ право да купи наследство, но има друг роднина, по-близък от мене. (Рут 2:20) 13 Остани тази нощ тук. А утре, ако той приеме да ти бъде роднина, имащ право да купи наследство, добре, нека те вземе; ако ли не те вземе, аз ще те взема. Жив е Господ! Остани тук до утре.“ 14 И тя преспа откъм краката му до разсъмване и си тръгна преди да могат хората да се разпознават един друг, защото Вооз беше казал: „Нека не се знае, че е идвала жена на гумното.“ 15 Той и каза още: „Дай горната дреха, която е на тебе, и я дръж.“ Тя държеше и той отмери шест мери ечемик и го сложи на гърдите и. Така тя се върна в града. 16 Когато Рут дойде при свекърва си, тя попита: „Какво стана, дъще моя?“ Тя и разказа всичко, каквото беше направил за нея този човек. 17 И добави още: „Той ми даде тези шест мери ечемик и ми каза: „Не се връщай с празни ръце при свекърва си.“ 18 Тя и каза: „Бъди спокойна, дъще моя, и ти ще разбереш как ще свърши всичко това. Защото този човек няма да се спре, докато не изведе до добър край това нещо още днес.“

Верен

1 После свекърва ѝ Ноемин ѝ каза: Дъще моя, да не потърся ли спокойствие за теб, за да ти бъде добре? 2 И сега, Вооз, с чиито момичета си била, не е ли наш роднина? Ето, тази нощ той вее ечемик на хармана. 3 Затова изкъпи се и се помажи, и си сложи най-добрите дрехи, и слез на хармана; но не се показвай на човека, докато не е свършил яденето и пиенето. 4 И когато си легне, забележи мястото, където си ляга, и иди, повдигни завивката откъм краката му, и легни; а той ще ти каже какво трябва да направиш. 5 А тя ѝ каза: Всичко, което казваш, ще направя. 6 И тя слезе на хармана и направи всичко, което ѝ заповяда свекърва ѝ. 7 И Вооз яде и пи, и сърцето му се развесели, и отиде да си легне в края на житния куп. А тя дойде тихо, повдигна завивката откъм краката му и легна. 8 И около полунощ човекът се стресна и се обърна, и ето, при краката му лежеше жена. 9 И каза: Коя си ти? А тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут. Простри дрехата^[1] си над слугинята си, защото си сродник! 10 Тогава той каза: Благословена да си от ГОСПОДА, дъще моя! Последната ти доброта, която показа, е по-голяма от първата, понеже не отиде след млади мъже, били те бедни или богати. 11 И сега, дъще моя, не се бой. Ще направя за теб всичко, каквото кажеш, защото целият град^[2] на народа ми знае, че си добродетелна жена. 12 И сега, вярно е, че аз съм сродник, но има един по-близък сродник от мен. 13 Остани тази нощ; и на сутринта, ако той иска да изпълни към теб дълга на сродник^[3], добре, нека го изпълни. Но ако не иска да изпълни към теб дълга на сродник, тогава аз ще изпълня дълга към теб – жив е ГОСПОД! Лежи тук до сутринта. 14 И тя лежа при краката му до сутринта и стана, преди човек да може да разпознава човека; а той каза: Нека не се знае, че жена е идвала на хармана. 15 И каза: Донеси покривалото, което е върху теб, и го дръж. И тя го държа, а той премери шест мери ечемик, и го натовари на нея. И си отиде в града. 16 И когато дойде при свекърва си, тя каза: Какво станабукв.: Коя си ти, дъще моя? И тя ѝ разказа всичко, което човекът беше направил за нея. 17 И каза: Тези шест мери ечемик той ми ги даде, защото ми каза: Да не отидеш с празни ръце при свекърва си. 18 Тогава тя каза: Чакай, дъще моя, докато узнаеш как ще свърши работата; защото човекът няма да се успокои, докато не свърши работата още днес.