Псалм 90:13 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Вечният Бог и преходният човек

(89)

1 ^[1] Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си наше прибежище сега и завинаги. 2 Още преди да се появят планините, Ти сътвори земята и света; от вечност и завинаги си Бог. (Пр 8:25) 3 Ти превръщаш човека в прах, като казваш: „Върнете се, хора!“ (Бит 3:19) 4 Защото в Твоите очи хиляда години преминават като един ден, като една нощна стража. (2 Пет 3:8) 5 ^[2] Отнасяш ги като порой и те отминават като сън, като трева, поникнала сутрин. (Йов 14:1; Пс 37:2; Пс 103:15; Ис 40:6)

Йов 14:1Пс 37:2Пс 103:15Ис 40:6

6 Сутрин никне и цъфти, вечер вехне и съхне. 7 И ето Твоят гняв ще ни грабне и чрез Своята ярост ще ни погубиш. 8 Ти постави нашите беззакония пред Себе Си, скритите дела са пред светлината на Твоето лице, 9 защото всички наши дни преминаха под знака на Твоя гняв, годините ни преминаха като въздишка. 10 Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма крепкост – осемдесет, и най-доброто време от тях е страдание и болест; бързо отминават и след това изчезваме. (Екл 12:1) 11 Кой познава силата на Твоя гняв и в страха пред Тебе – Твоята ярост? 12 Научи ни така да броим дните си, че да станем мъдри. 13 Господи, обърни се най-после! Смили се над Своите служители! 14 Насити ни с милостта Си от ранни зори и ние ще се радваме и ще се веселим цял живот. 15 Развесели ни отново след преживените дни на наказания; заради отминалите години на страдание. 16 Нека да се яви Твоето дело на служителя Ти и Твоята слава пред синовете Му! 17 Благоволението на Господа, нашия Бог, да бъде над нас и да укрепват делата на ръцете ни! Да, делата на ръцете ни укрепвай!

Верен

1 Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си ни бил прибежище във всички поколения. 2 Преди да се родят планините и да си създал земята и света, от вечността до вечността Ти си Бог. 3 Връщаш човека в пръстта и казваш: Върнете се, човешки синове! 4 Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден, който премина, или като нощна стража. 5 Завличаш ги като порой, те са като сън, сутрин са като трева, която никне. 6 Сутрин цъфти и пониква, вечер се окосява и изсъхва, 7 защото изчезваме от Твоя гняв и ужасени сме от яростта Ти. 8 Поставил си безчестията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си. 9 Защото всичките ни дни отминават в гнева Ти, прекарваме годините си като въздишка. 10 Дните на живота ни са седемдесет години или ако има сила – осемдесет години; но гордостта им е труд и мъка, защото бързо преминават и ние отлитаме. 11 Кой знае силата на гнева Ти и яростта Ти, според страха от Теб? 12 Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. 13 Върни се, ГОСПОДИ! Докога? Смили се над слугите Си! 14 Насити ни рано с милостта Си, за да ликуваме и да се радваме през всичките си дни. 15 Развесели ни според дните, в които си ни наскърбявал, и годините, в които сме видели зло. 16 Нека се изяви делото Ти на слугите Ти и величието Ти – на синовете им. 17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, и утвърждавай над нас делото на ръцете ни! Да, утвърждавай делото на нашите ръце!