Псалм 88:1 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Молитва на изоставения в смъртна опасност

(87)

1 Песен. Псалом на Кореевите синове. За първия певец. По мелодията на махалат.^[1] Поучение на Еман Езрахит. 2 ^[2] Господи, Боже на моето спасение, ден и нощ зова към Тебе. 3 Дано да стигне до Тебе молитвата ми; вслушай се в молбата ми, 4 защото душата ми се насити на страдание, а животът ми се приближи до преизподнята. (Йов 17:1) 5 Бях равен с мъртвите, станах като юнак без сила. (Пс 143:7) 6 Проснат бях сред мъртвите; бях сред убитите, лежащи в гроба, за които Ти вече не си спомняш, тъй като са отхвърлени от Твоята ръка. 7 Ти ме положи в яма, постави ме в бездна и мрак. 8 Над мене тегне Твоята ярост и всички Твои вълни ме заливат. (Пс 42:8) 9 Ти отдалечи от мене тези, които ми се доверяваха, и ги накара да се отвращават от мене. Затворен съм и не мога да изляза. (Пс 38:12; П Ер 3:7)

Пс 38:12П Ер 3:7

10 Окото ми се умори от тъга; цял ден викам към Тебе и простирам ръката си към Тебе. 11 Ще направиш ли чудеса с умрелите? Нима мъртвите ще се надигнат и ще Те прославят? (Ис 38:18) 12 В гроба ли ще се разгласява Твоята милост, а Твоята истина – в преизподнята? 13 В мрака ли ще се проявят Твоите чудеса или Твоята правда – в земята на забравата? 14 Обаче аз, Господи, Тебе призовавам. Молитвата ми ще Те срещне сутрин рано. 15 Господи, защо отхвърляш душата ми и криеш лицето Си от мене? 16 Аз съм нещастен и болнав от младини. В страха пред Тебе изнемогвам. 17 Пламтящият Ти гняв премина над мене; Твоите ужаси ме унищожиха, 18 всеки ден ме заливаха като вода и от всички страни ме обкръжаваха. 19 Ти отдалечи от мене другар и близък; само мракът остана мой приятел.

Верен

1 Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб. 2 Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми, 3 защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол. 4 Причисляван съм към онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила, 5 паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти. 6 Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни. 7 Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.) 8 Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза, 9 окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си. 10 За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят? (Села.) 11 В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли – верността Ти? 12 В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли – правдата Ти? 13 Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща. 14 ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен? 15 От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен. 16 Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха. 17 Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде. 18 Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.