1За първия певец. Псалом на Давид.2[1] Уповавах се на Господа с надежда и Той бе благосклонен към мене, и чу моя вопъл.3Той ме извлече от гибелен ров, от тинесто блато, постави краката ми на скала и укрепи стъпките ми; (Пс 69:2)4и вложи в устата ми нова песен за Него – възхвала на нашия Бог. Мнозина ще видят, благоговейно ще се удивят и ще се надяват на Господа.5Блажен е човекът, който възлага надеждата си на Господа и не общува с горделиви, нито с изменчиви лъжци! (Пс 1:1; Ер 17:7)6Господи, Боже мой, много са извършените от Тебе чудеса и благите Ти замисли за нас – няма равен на Тебе! Поискам ли да възвестявам и да говоря за тях, те са безчет. (Вт 4:34; Пс 35:10)7Жертви и приношения Ти не пожела; отвори Ми ушите; всеизгаряне и жертва за грях не са Ти приятни. (Пс 51:18; Пс 69:31; Ис 50:5; Ам 5:21; Евр 10:5)8Тогава казах: „Ето идвам; в свитъка е писано за Мене.9Желая да изпълня волята Ти, Боже Мой, както и Твоя закон, който е в Моето сърце.“10Възвестявах Твоята справедливост във великото събрание; не възпирах устата си: Ти знаеш това, Господи. (Пс 22:23; Пс 35:18; Пс 149:1)11Не скривах в сърцето си Твоята справедливост, възвестявах за Твоята вярност и за спасението от Тебе и не премълчавах Твоето милосърдие и Твоята истина пред великото събрание.12Господи, не прекратявай проявите на Своето милосърдие. Твоята милост и Твоята истина нека винаги ме пазят, (Пс 89:34)13защото безброй злини ме обкръжиха. Беззаконията ми ме постигнаха, така че дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; сърцето ми се изтощи. (Пс 38:5; Пс 69:5)14Благоволи, Господи, да ме избавиш; побързай, Господи, да ми помогнеш. (Пс 70:2)15Нека в безчестие и срам потънат всички, които посягат на живота ми! Да отстъпят посрамени онези, които злорадстват над нещастието ми. (Пс 71:13)16Да се смутят и се засрамят тези, които злорадстват за мене, като казват: „Добре, добре!“17Да се радват и да се веселят заради Тебе всички, които Те търсят, и онези, които се стремят към спасение от Тебе, винаги да казват: „Велик е Господ!“ (Пс 35:27; Пс 69:33)18Аз съм беден и сиромах, но Господ се грижи за мене. Ти си моя помощ и мой спасител. Боже мой, не се бави!
Псалм 40
Верен
1За първия певец. Псалм на Давид. Чаках търпеливо ГОСПОДА и Той се приклони към мен и чу вика ми.2Изведе ме от рова на погибелта, от тинята и от калта; на скала постави краката ми и стъпките ми утвърди.3И сложи в устата ми нова песен, възхвала на нашия Бог; мнозина ще видят и ще се убоят, и ще се уповават на ГОСПОДА.4Блажен онзи човек, който е направил ГОСПОДА своя надежда и не се обръща към горделивите, нито към онези, които се отклоняват в лъжи.5ГОСПОДИ, Боже мой, много са чудесата, които си извършил, и Твоите мисли за нас не могат да се изредят пред Теб. Ако бих поискал да ги разкажа и за тях да говоря – те са твърде много, за да бъдат изброени.6Жертва и принос Ти не си пожелал; отворил си уши в мен; всеизгаряне и принос за грях не си поискал.7Тогава казах: Ето, идвам; в свитъка-книга е писано за мен.8Радвам се да върша волята Ти, Боже мой, и Твоят закон е вътре в сърцето ми.9Проповядвах правда в голямо събрание; ето, не въздържам устните си – ГОСПОДИ, Ти знаеш!10Не скрих правдата Ти вътре във сърцето си, изявих верността Ти и спасението Ти, не укрих милостта Ти и истината Ти от голямо събрание.11ГОСПОДИ, не задържай благите Си милости от мен; нека Твоята милост и Твоята истина ме пазят винаги!12Защото ме обкръжиха безброй злини, беззаконията ми ме стигнаха, така че не мога да гледам; те са по-многобройни от космите на главата ми и сърцето ми ме оставя.13Благоволи, ГОСПОДИ, да ме избавиш; побързай, ГОСПОДИ, да ми помогнеш!14Нека се посрамят и заедно се унижат онези, които търсят да погубят живота ми; нека се обърнат назад и се опозорят онези, които се радват на злощастието ми.15Нека се ужасят от срама си онези, които ми казват: Охо-хо!16Нека се радват и се веселят в Теб всички, които Те търсят; които обичат Твоето спасение, нека винаги казват: Да се величае ГОСПОД!17А аз съм сиромах и беден, но Господ мисли за мен. Помощ моя и мой спасител си Ти; Боже мой, не се бави[1]!