1Величай, душо моя, Господа! Господи, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен. (Бит 1:1)2Ти се обличаш в светлина като с дреха, разпростираш небесата като покрив на шатър; (Пс 19:2)3Ти градиш над небесните води Своите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шестваш върху крилете на вятъра. (Ам 9:6)4Ти правиш ветровете Свои вестители, огнените пламъци – Свои служители. (Евр 1:7)5Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати за вечни времена.6Покрита беше с водни стихии като с дреха; водите покриваха планините.7От Твоята заплаха те побягваха, от трясъка на Твоя гръм бързо отминаваха;8издигаха се по планините, снишаваха се в долините до мястото, което им беше определил.9Ти си поставил предел, който водните стихии няма да преминат и няма да се върнат отново да покрият земята. (Бит 9:11; Йов 38:8)10Ти превърна изворите в потоци и те текат между планините,11поят всички диви зверове и дивите магарета утоляват жаждата си.12Край тях обитават небесни птици, сред клоните издигат гласовете си. (Ез 31:6)13Ти напояваш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята.14Ти правиш да растат трева за добитъка и растения за полза на човека и така произвеждаш от земята храна15и вино, което весели сърцето на човека, и маслиново масло, от което блести лицето му, и хляб, който дава сила на човешкото сърце. (Съд 9:13; Сир 31:27)16Насищат се дърветата на Господа, ливанските кедри, които Той насади;17по тях птиците си правят гнезда, кипарисите са жилища на щъркелите,18високите планини са жилища на козлите, а скалите са убежища на зайците.19Той направи луната да отмерва времената, слънцето да знае кога да залязва.20Ти разстилаш тъмнина, настъпва нощ и тогава бродят всички горски зверове;21млади лъвове реват за плячка и искат от Бога храна за себе си. (Йов 38:39)22Когато слънцето изгрее, те се прибират и лягат в своите леговища.23Човек отива по делата си и се труди до вечерта.24Господи, колко многобройни са делата Ти! Всички тях Си създал с мъдрост; земята е пълна с Твоите творения.25Ето това огромно и пространно море! Там има безброй морски твари, малки и големи живи същества.26Там плават кораби, там е онзи левиатан[1], който си създал да се гмурка в него.27Всички те от Тебе очакват да им дадеш храна навреме.28Даваш им и те я събират, отваряш ръката Си и те се насищат изобилно.29Скриваш лицето Си и те се ужасяват, отнемаш диханието им и те умират, и отново се връщат в пръстта. (Бит 2:7; Бит 3:19; Йов 34:14; Пс 90:3; Екл 12:7)30Изпращаш Духа Си и те биват създадени. Така обновяваш лицето на земята.31Славата на Господа да пребъдва за вечни времена! Да се весели Господ за делата Си!32Погледне ли към земята, тя се тресе; допре ли се до планините, те димят. (Пс 144:5; Ав 3:6)33Ще пея на Господа, докато съм жив, ще величая моя Бог, докато съществувам. (Пс 7:18; Пс 146:2)34Нека Му бъде приятна моята песен; ще се веселя в името на Господа.35Нека изчезнат грешниците от земята и да няма вече нечестиви! Величай, душо моя, Господа! Алилуя![2]
Псалм 104
Верен
1Благославяй ГОСПОДА, душо моя[1]! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.2Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,3който гради превъзвишените Си заселища във водите[2], който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,4който прави ангелите Си ветрове и служителите Си – пламтящ огън.5Той е основал земята на основите ѝ, тя няма да се поклати до века.6Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.7При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.8Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.9Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.10Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.11Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.12При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.13Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.14Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева[3] – за служба на човека, за да изважда храна от земята,15и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.16Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,17където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.18Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.19Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.20Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.21Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.22Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.23Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.24ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.25Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества – малки и големи.26Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.27Всички тези чакат Теб – да им дадеш храната им на времето ѝ.28Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.29Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.30Изпращаш Духа[4] Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.31Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!32Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.33Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.34Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!35Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя[5]! Алилуя!