Псалм 102:5 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Божия закрила при страдания

(101)

1 Молитва на страдалец, когато унива и излива жалбата си пред Господа. 2 ^[1] Господи, чуй моята молитва и нека моите ридания да стигнат до Тебе! 3 Не скривай лицето Си от мене; наклони ухо към мене, когато съм в беда; побързай да ме чуеш, когато викам, (Пс 69:18; Пс 143:7) 4 защото дните ми изчезнаха като дим и костите ми са обгорени като от огън; (Пс 38:8) 5 сърцето ми е като попарена и изсъхнала трева; забравям и хляба си да ям; 6 станах кожа и кости от силата на своите стенания. 7 Заприличах на пеликан в пустиня; станах като бухал в развалини; 8 будувам и ридая като самотна птица на покрив. 9 Враговете ми ме хулят по цял ден и онези, които ме възхваляваха, сега ме проклинат. 10 Ям пепел като хляб, размесвам питието си със сълзи (Пс 42:4) 11 заради Твоя гняв и Твоето негодувание, защото Ти ме въздигна и Ти ме свали. 12 Дните ми чезнат като сянка и аз изсъхнах като трева. (Пс 90:5) 13 А Ти, Господи, пребъдваш вечно и споменът за Твоето име преминава от род в род. (П Ер 5:19) 14 Ти ще се надигнеш, ще се смилиш над Сион, защото е време да бъдеш милостив към него, понеже настъпи определеният час. 15 Твоите служители копнеят за камъните на Сион и жалеят за неговата пръст. 16 Тогава народите ще благоговеят пред името на Господа и всичките земни царе – пред Неговата слава. (Ис 59:19; Ис 66:18) 17 Когато Господ съгради Сион, ще се появи в славата Си, 18 ще погледне милостиво към молитвата на немощните и няма да презре молбите им. 19 Това ще се запише за бъдещото поколение и народът, който тогава ще се роди, ще възхвали Господа, (Пс 22:31) 20 защото Той надникна от святата Си висота, Господ погледна от небесата към земята, 21 за да чуе стоновете на затворниците, да освободи от смърт обречените. (Пс 79:11) 22 Тогава ще възвестяват името на Господа сред Сион и ще го прославят в Йерусалим, 23 когато народите и царствата се съберат заедно, за да служат на Господа. 24 Той изтощи силите ми по моя път, съкрати дните ми. 25 Аз казах: „Боже мой, не ме грабвай по средата на моите дни. Твоите години надживяват всички родове. 26 В началото Ти сътвори основите на земята и небесата са създание на Твоите ръце. (Ис 51:6; Евр 1:10) 27 Те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; те всички ще овехтеят като дреха и Ти ще ги смениш като облекло – и ще се променят; 28 но Ти винаги си Същият и Твоите години няма да се свършат. 29 Синовете на Твоите служители ще живеят спокойно и потомството им ще се утвърди пред Тебе.“

Верен

1 Молитва на скърбящия, когато е съкрушен и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викането ми нека дойде до Теб! 2 Не скривай лицето Си от мен в деня на бедствието ми, приклони към мен ухото Си! В деня, когато Те призовавам, бързо ми отговори, 3 защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън. 4 Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си. 5 Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми. 6 Заприличал съм на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини. 7 Лежа буден и съм като самотно врабче на покрива. 8 Враговете ми цял ден ми се присмиват; онези, които свирепеят против мен, кълнат в името ми. 9 Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи, 10 заради Твоя гняв и Твоето негодувание – защото си ме вдигнал и долу си ме хвърлил. 11 Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам^[1]. 12 Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш вечно и споменът Ти – през всички поколения. 13 Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион, защото е време да му окажеш милост, защото определеното време дойде. 14 Защото слугите Ти милеят за камъните му и жалеят за развалините му. 15 Така народите ще се боят от Името на ГОСПОДА и всичките земни царе – от славата Ти. 16 Защото ГОСПОД ще съгради Сион и ще се яви в славата Си, 17 ще се обърне към молитвата на оставените и няма да презре молитвата им. 18 Това ще се запише за бъдещото поколение и народ, който ще се създаде, ще хвали ГОСПОДА. 19 Защото Той надникна от височината на Своето светилище, от небето ГОСПОД погледна към земята, 20 за да чуе стенанието на затворника, да освободи обречените на смърт, 21 за да провъзгласяват Името на ГОСПОДА в Сион и хвалата Му в Ерусалим, 22 когато се съберат заедно народите и царствата, за да служат на ГОСПОДА. 23 Той отслаби силата ми в пътя, съкрати дните ми. 24 Аз казах: Боже мой, не ме вземай в половината на дните ми! Твоите години са през всички поколения^[2]. 25 От древността Ти си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата. 26 Те ще погинат, но Ти пребъдваш; те всички ще овехтеят като дреха, като одежда ще ги смениш и ще бъдат изменени. 27 Но Ти си същият и Твоите години няма да свършат. 28 Синовете на слугите Ти ще останат и потомството им ще се утвърди пред Теб.