Песен на песните 2:7 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

За любовта всичко е прекрасно

1 Възлюбената Аз съм саронски шафран, лилия от долините. Възлюбеният 2 Каквото е лилия между тръни, това е моята възлюбена между девойките. Възлюбената 3 Каквото е ябълка между горски дървета, това е моят възлюбен между младежите. Под сянката и обичам да седя и плодовете и са сладки за мене. (П П 8:5) 4 Той ме въведе в къщата за пируване и ме погледна с любов. 5 Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов. 6 Лявата му ръка е под главата ми, а с дясната ме прегръща. Възлюбеният (П П 8:3) 7 Заклевам ви, дъщери йерусалимски, в сърните и полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, преди да пожелае. Възлюбената (П П 3:5; П П 8:4)

П П 3:5П П 8:4

8 Гласа на своя възлюбен чувам! Ето той идва! Припка по планините, скача по хълмовете. 9 Моят възлюбен прилича на газела или на млад елен. Ето стои зад стената ни, поглежда през прозореца, наднича през решетките. 10 Моят възлюбен ме заговори: „Стани, моя мила, прекрасна моя, излез с мене! 11 Ето зимата вече мина, дъждът преваля, престана. 12 Цветя се показаха по земята. Настана време за песни и гласът на гургулицата се чува по нашата земя. 13 Смокините разтвориха пъпките си и цъфналите лози в лозята издават благоуханието си. Стани, моя мила, прекрасна моя, излез с мене! (П П 6:11; П П 7:13)

П П 6:11П П 7:13

14 Гълъбице моя, скрита в скални цепнатини, под каменни заслони, покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти е приятно.“ Девойките 15 Ловете ни лисиците, лисичетата, които повреждат лозята, защото нашето лозе е цъфнало. Възлюбената 16 Моят възлюбен е мой и аз съм негова. Той пасе стадото си между лилиите. (П П 6:3) 17 Докато денят лъха прохлада и сенките бягат, върни се, мой мили, и бъди като газела или като млад елен по планински скали.

Верен

1 Аз съм саронският нарцис и кремът на долините. 2 Като крем сред тръните, така е любимата ми сред дъщерите. 3 Като ябълково дърво сред горските дървета, така е любимият ми сред синовете. Насладих се на сянката му и седнах, и плодът му бе сладък в устата ми. 4 Доведе ме в дома на виното и знамето му над мен е любов. 5 Подкрепете ме със сушено грозде, освежете ме с ябълки, защото съм болна от любов. 6 Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща. 7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае. 8 Слушайте! Любимият ми! Ето, идва, играейки по планините и скачайки по хълмовете. 9 Любимият ми е като сърна или млад елен. Ето, той стои зад стената ни, гледа в прозорците, наднича през решетката. 10 Любимият ми отговори и ми каза: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела! 11 Защото, ето, зимата премина, дъждът отмина и си отиде. 12 Цветята се появиха на земята, времето за пеене дойде и гласът на гургулицата се чува в земята ни. 13 На смокинята покарват зелените смокини и разцъфтелите лозя издават благоуханието си. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела! 14 Гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на канарата, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти – прекрасно. 15 Уловете ни лисиците, малките лисици, които съсипват лозята, защото лозята ни цъфтят. 16 Любимият ми е мой, и аз съм негова; той пасе стадо между кремовете. 17 Докато отмине денят и побягнат сенките, обърни се, любими мой, и бъди като сърна или млад елен^[1] по разцепените планини.