1В двадесетата година от царуването на Артаксеркс, през месец нисан, взех виното, което беше пред царя, и му го подадох. И понеже никога преди не изглеждах натъжен пред него,2царят ме попита: „Защо е натъжено лицето ти, след като не си болен? Това не е от болест, навярно имаш тъга на сърцето.“ Аз много се уплаших3и казах на царя: „Да си жив за вечни времена, царю! Как да не съм натъжен, когато градът, където са гробовете на прадедите ми, е запустял и портите му са изгорени от огън!“ (4 Цар 25:8; 2 Лет 36:19; Ер 52:12)4А царят ме попита: „Какво е твоето желание?“ Тогава се помолих на небесния Бог5и отговорих на царя: „Ако е угодно на царя и ако твоят служител е заслужил твоето благоволение, изпрати ме в Юдея, в града, където са гробовете на прадедите ми, за да го съградя отново.“6Тогава царят в присъствието на царицата ме попита: „Колко време ще трае пътуването ти и кога ще се завърнеш?“ И когато определих срока, царят благоволи да ме изпрати.7След това казах на царя и това: „Ако е угодно на царя, нека да ми бъдат дадени писма до областните управители оттатък река Ефрат, за да ме пропускат, докато стигна до Юдея;8а също и писмо до Асаф, пазителя на царските гори, за да ми даде дървета за направа на вратите за крепостта, която е при храма, за градинските стени и за къщата, в която да живея.“ Тогава царят ми даде разрешение, защото щедрата ръка на моя Бог беше над мене.9И така, придружен от военачалници и конници, които царят беше изпратил с мене, отидох при областните управители оттатък река Ефрат и им предадох царските писма. (Езд 8:22)
Съпротива срещу Неемия
10Но като чуха за това, хоронитът Саваналат и служителят Товия, амонец, изпитаха неприязън от това, че е дошъл човек, който да се застъпи за доброто на израилтяните.11Така пристигнах в Йерусалим и прекарах там три дена.12Една нощ, без да казвам на никого какво ми е дал на сърце моят Бог да сторя за Йерусалим, станах с няколко души, които бяха с мене. Но освен магарето, на което яздех, друго животно за придвижване нямаше.13Така излязох през нощта през портата на Долината по посока на Змейския извор и тръгнах към Портата на сметището, за да разгледам разрушените стени на Йерусалим и портите му, изгорени от огън.14След това отидох до портата на извора и до царския водоем. Но понеже там нямаше място, откъдето да мина с магарето, което яздех,15излязох през нощта край потока и погледнах стената. Тогава се обърнах и като минах отново през Портата на долината, се завърнах.16А предводителите не знаеха къде съм ходил и какво съм правил; дотогава не бях казал за това на никого от юдеите, нито на свещениците, нито на знатните, нито на предводителите, нито на останалите, които трябваше да участват в делото.17Тогава се обърнах към тях с думите: „Вие виждате в каква неволя се намираме – Йерусалим е запустял, а портите му са изгорени от огън. Да отидем и отново да изградим стените на Йерусалим, за да се избавим от това унижение!“18След това им разказах как ръката на моя Бог благосклонно ме закриляше и какво ми беше казал царят. А те ми отговориха: „Ще строим и ние!“ И с голямо желание се захванаха за това добро дело.19Като чуха това, моавецът Саваналат, амонецът Товия, служител, както и арабинът Гешем, започнаха да се присмиват и да говорят с презрение: „Какво е това, с което сте се захванали? Нима искате да се бунтувате против царя?“20И аз им отговорих: „Небесният Бог ще ни помогне в това начинание. Ние сме Негови служители и затова ще градим отново. А вие нямате нито дял, нито власт над Йерусалим и никой няма да си спомня за вас.“
Неемия 2
Верен
1И в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркс, когато пред него имаше вино, аз взех виното и го дадох на царя. А никога не бях изглеждал посърнал пред него,2и затова царят ми каза: Защо лицето ти е така посърнало, след като не си болен? Това не е друго освен сърдечна скръб. Тогава се уплаших твърде много.3И казах на царя: Да живее царят до века! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото, където са погребани бащите ми, е запустял и портите му – изгорени с огън?4Тогава царят ми каза: За какво молиш? Тогава се помолих на небесния Бог,5и казах на царя: Ако е угодно на царя и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града, където са погребани бащите ми, за да го построя отново.6А царят ми каза – и царицата седеше до него: Колко време ще продължи пътешествието ти и кога ще се върнеш? И на царя се видя добре да ме изпрати и аз му определих срок.7И казах още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до областните управители отвъд реката, за да ме пуснат да мина, докато стигна в Юда,8и писмо до пазителя на царските гори Асаф, за да ми даде дървен материал да направя греди за портите на крепостта при дома и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми даде всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мен[1].9И аз дойдох при областните управители отвъд реката и им дадох писмата на царя. А царят беше пратил с мен военачалници и конници.10А когато оронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, им стана много неприятно, че е дошъл човек да търси доброто на израилевите синове.11И аз дойдох в Ерусалим и седях там три дни.12И през нощта станах, аз и неколцина други с мен, без да кажа на никого какво беше вложил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим. И с мен нямаше друг добитък освен животното, на което яздех.13Излязох през нощта през Портата на долината и дойдох срещу извора на смока и до Портата на бунището, и прегледах ерусалимските стени, как бяха съборени, и портите им – изгорени с огън.14И минах към Портата на извора и към царския водоем, но нямаше място да мине животното, което беше под мен.15И се изкачих през нощта край потока и прегледах стената, и се обърнах и влязох пак през Портата на долината, и така се върнах.16А първенците не знаеха къде бях ходил и какво бях направил; защото дотогава не бях открил нищо на юдеите, нито на свещениците, нито на благородните, нито на първенците, нито на останалите, които вършеха делотост. 12;.17И тогава им казах: Вие виждате бедствието, в което се намираме, че Ерусалим е запустял и портите му са изгорени с огън. Елате, нека построим стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за укор!18И им разказах как ръката на моя Бог беше добра над менст. 8; и думите, които царят ми беше говорил. И те казаха: Да станем и да градим! И укрепиха ръцете си за добро.19А оронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гисам, когато чуха това, ни се присмяха, презряха ни и казаха: Какво е това, което ще правите? Ще се надигате против царя ли?20А аз им отговорих и казах: Небесният Бог, Той ще ни направи да успеем; и ние, слугите Му, ще станем и ще градим. А вие нямате нито дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.